неделя, 24 юли 2011 г.

„ЖИВОТЪТ В ЕДИН ДЕН”- какъв бе твоят 24 юли?


специално за ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КУЛТУРНИЯ СТОПАДЖИЯ

Спомняте ли си какво ви се е случило на датата 24 юли миналата година? Със сигурност отговорът ще бъде отрицателен. Изпълненото с излишна информация човешко съзнание няма навика да рефрешва и сортира важните неща от ежедневието, да ги преработва в стойностни и събитийни знаци. Но ако се замислим, ще установим, че всяка минута от живеенето ни на планетата Земя е вид събитие!



Животът като събитие ни представя и лентата на неотразимите режисьори - братята Тони и Ридли Скот в продуцентската им авантюра „Животът в един ден” с режисьор Кевин Макдоналд. Английският режисьор Кевин Макдоналд е носител на Оскар за документалната лента „Един ден през септември”, но освен добър документалист, той е режисьор на филмите „ Последният крал на Шотландия” с Форест Уитакър в главната роля, „Правилата на играта” с Ръсел Кроу и Бен Афлек, а последната му кино творба е от тази година - „Eagle”. През февруари 2011 г. „Живот в един ден” бе показан на Берлинале, предизвика овации на фестивала в „Сънданс”.



Идеята за „Животът в един ден” се споделя в интернет мрежата, така в You tube попадат над 450 000 часа заснет материал от 80 хиляди души, живеещи в 192 държави. На 45 езика участниците отговарят на три въпроса: Каква е твоята история? От какво се страхуваш? Какво имаш в джоба си?



За режисьора остава най-трудното: от всички вълнуващи истории да сглоби историята на филма, чиято структура и монтаж да не отстъпват на високобюджетните ленти.

Започва новият ден - с раждане, със ставане от сън, с миене на зъбите, с вземане на душ, навярно тези прозаични дейности изглеждат скучно, но ако това се случва като ритуална церемония някъде на Изток, нещата придобиват друг оттенък. Или пък, ако потенциалният Баща, докато заснима своята първа рожба, получава припадък... Всъщност малките, обичайните дейности са много любопитни, но поради инерция, някак си сме забравили да се вглеждаме в тях.



„Животът в един ден” е въздействащ проект, за неговите 90 минути усещаш, че животът се случва, дори и да не го вярваш, той се случва на всеки човек, той се случва, когато говориш с любимия си по скайп и ти си сама, а той някъде далеч работи, за да изхрани семейството; той се случва, докато му казваш „Лека нощ”; животът се случва, когато ядеш вкусна диня или се намираш на висок, потънал в бяла пелена връх. Животът се случва, когато се обаждаш на баба си и казваш, че я обичаш, правиш й признание, че имаш любим човек-мъж, макар че и ти си мъж, а баба ти приема новината с благопожелание: „бъдете щастливи!”. Животът се случва, когато разбираш, че жена ти е неизлечимо болна и тогава сякаш страхът от смъртта е най-сетивен, сгромолясващ и взривяващ пределите на съзнанието.



От какво се страхуваш? „От чудовища”- казва едно момиченце, „от кучета” е отговорът на една жена...Какво носиш? „Ключовете на любимата ми кола” „50 долара”...

В „Животът за един ден” се съдържат епизоди от всичко, което ни прави и хора и демони, и ангели. На 24 юли, 2010 г. на музикален фестивал в Германия, (Дуисбург) загиват 21 човека, събитието е включено в лентата. Един случаен инцидент променя живота. Променя света. Дори една лична драма може да предизвика промяна на света, променя движението по орбита на планетите, защото всяка драма е енергия, енергиен вик. 24 юли: едно дете в провинциален испански град се качва на пирамида от хора-акробати, на главата си носи специална каска с камера, мигът е записан до такава подробност, че се чувстваш част от изкачването и нещо като Батман.



24 юли: нощ е, някъде в Америка, една жена плаче в своята кола, защото нищо не й се е случило през деня, в живота й липсва тръпката, но все пак тя не е лош човек... Един колоездач обикаля с велосипеда си света и на 24 юли отива във фризьорски салон, за да се подстриже. На 24 юли неизличимо болен човек ще благодари на лекарския екип, който се грижи за живота му....На 24 юли...



„Животът в един ден” е документална приказка за тъгата и радостта в битието и за невероятното приключение да почувстваш ритъма на сърцето си!





„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева

(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)




Една статия от: www.why42.info публикувана на 24.07.2011