До ФИЛИБЕТО и назад към МОРЕТО!

На 17 септември, от 11.00 ч. в съпътстващата програма на международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът", проектът ни с Dj Soulmate (Добромир Мързов)по текстове на Евгений Гришковец "Сега-Ал(ь)бум" направи своя прощъпулник в един наистина сериозен фестивал, с много традиции. За незнаещите това е фестивал, който поне според мен е достойна алтернатива на Театралния фест във Варна, чийто основен двигател е проф.Стефан Данаилов (арт. директор на фестивала). За мен бе особена чест да играя в ден, когато публиката можеше да види 2 спектакъла с режисьори Алксандър Морфов и Мариус Куркински. На този фестивал бе премиерата на новия проект на Явор Гърдев с Народен театър, така че за разлика от Варненското театрално издание,което бе най-слабо тази година и без присъствие на Народния театър, то "Сцена на кръстопът" си имаше спектакли - събития и ще се закрие с "Полет над кукувиче гнездо".
Пътуването-имаше своите приключения, във влака се запознахме с една бабичка, която бе на 80 години, а имаше вид на 65-66 годишна, зареди ни с такъв дух, въпреки че животът й хич не е песен..."Живейте си живота, милички, щото минава на един дъх.Докато си млад всичко ти се струва бавно, а като станеш пенсионер-дните се търкалят така неусетно, че..."-това бе съветът на тази бабичка от Хисаря...
Пристигнахме у Филибето, трябваше да се настаним в Хотел "България", добре, ама отиваме там и един младеж-рецепционист, ни посреща с думите-"Те всички дойдоха, вие от кой театър сте?" Почват золумите, на дълго и широко обяснявам, че аз съм си продуцент, че идваме от Варна, че сме от "Морско синьо", на финала му давам номера на мениджъра на феста...той да се оправя и след 10 минути хъка-мъка вече сме по стаите си.
А ФИЛИБЕТО е хубав град, с широта...ЗА хората, които не са длъжни да познават биографето ми, вече два пъти съм гостувала тук, в качеството на режисьор, с проектите Stero love и Play/back, но сега освен съавтор на драматургията,режисьор на цялото, играя и водеща роля, което не значи,че имам намерение да взимам хляба на актьорите,за мен това е нещо като хоби, защото си мечтая, някога да участвам в one man show като комика от края на 60-те Лени...Достатъчно е само с един микрофон и един стол да преобърнеш идеите на публиката, да ги промениш, да ги възпламениш, дори да ги направиш социално ангажирани, както е историята с Лени, само че, когато той казал, че властите, които провокират войната с Виетнам са дупета, последните, така влизат в живота му, че провокират смъртта му. Споко, в България властите не обръщат внимание на културата и на артистите, за да се стигне до подобен край.

Настаняваме се в театралния двор, всъщност пловдивският театър в момента е обновен,има чудесна камерна сцена, основната също е обновена, а кафенето вътре в театъра, което е под звездите е ...просто нямам думи...всичко е подредено, чисто, тоалетните в театъра-прекрасни-да останеш да живееш в тях...столовете-дървени с номерца и специален маркер на гърба...приказка, така се прави...а не като у Варната-дето всичко е скръц-мръц, кога ще ремонтират тук основна сцена, уж, требе да почне, ама нейсе....
Подаряват ни каталози, посрещат ни с усмивки, показват ни пространството, където ще играем. Всичко е оки, само дето детето на тон-режисьорът за нашата съвместна работа, пипнало вирус и човекът ме моли утре да е свободен, "Няма проблеми, кажете къде са ви такъмите, имаме нужда от два безжични микрофона, микс пулт, колони и туй-то"... Чакам го да свърши-та с Жоро, подреждаме нещата, той ми показва, кое-как става...Когато някой ти обяснява спокойно и винаги с усмивка бързо схващам, макар че познавам муцуни, които само им дай да ти викат като дойде време за инструктаж...такива муцуни-кювлии с лопата да ги ринеш...
Гледам спектакъла на Валентин Ганев с Владо Пенев и Невена Мандаджиева- Валентин ми пожелава успех, но няма възможност да ме гледа, защото режисьорът Асен Шопов, с когото репетира в Народния, го вика следващия ден у Софето. Валентин е чуден човек-интелигентен актьор...абе нямам думи. Така-така, лошото е, че домакините не са предвидили, че след като свършим спектакъла, ще ни се иска да починем, а за 17 септ, нямаме стая, същият ден съвпада с най-щурото нещо у Филибето- нощта на музеите и галериите-то е нещо като джаз фестивала в Ню Орлиънс, хора, настроение, светлина....Естествено хотелите са заети, почвам едно разпитване по телефона и заспивам с леко напрежение-какво ще правим утре...?
Обаче "утре" се урежда, час преди началото на спектакъла от хотел "Палас"- един приятен глас ми се обажда, че имало вече свободни стаи-естествено запазваме ги- бравос, имало Господ значи...
Играем яко, веселим хората, добре че старият ми DELL е герой, издържа целият спектакъл без да прави номера с буксата си...За първи път на този фестивал, правя нещо средно между бийт-бокс и рапиране-в една от интермедиите измислям спонтанно рефренче нещо от рода на: "Хей,мили хора, дайте глас на вашата воля"-почти като изборно лого ми звучи в момента, макар че там имаше друг смисъл...
На финала гевреците са изядени от публиката, една бабка-пенсионерка ни иска автограф, прегръща ни, идва и казва, че сме й стоплили душата... А сред публиката са дошли майка и детенце от Петербург, то там Гришковец е хитов, тук никой не се интересува от съвременна руска култура и в това ни е грешката...
Не трябва да се пропуска, че най-активният зрител е DJ Skill- с него се запознавам предишната вечер в култувото място ФАБРИКАТА...та после си говорим, да направим нещо за деца с микс от винили на БАЛКАНТОН и приказки....Много е готин Скил...Да ме извини, че не посетих вчерта на Майлс Дейвис, ама бях гроги...

После имаме пресконференция, г-жа Пенка Калинкова (театровед) я води безупречно, за разлика от Варненския фестивал, тук всяко представление си има среща с медиите, няма малки и големи спектакли, всеки е равен!
Правят ни фотосесия за сайта на фестивала...
Почиваме, вечерта гледам постановката на Мариус "Държавните липи" от Ст.Л.Костов, надъхани млади актьори от Хасково, браво-пипната работа....После се отдавам на потока от Нощта на музеите, влизам в галерии, гледам уличните фиести, прибирам се уморена от емоция и радост...Ето това е животът-да можеш да се радваш на света...
В неделя всеки пътува-Добромир за Търново, аз за Варна, по време на дългия път се отдавам на мисли, защо във Варна нещата не се случват така спокойно, без напрежение, без комплекси...какво ни липсва ...истината е-варненският интелектуален елит, доколкото го има е уморен от чалгата на живеенето ни тук-чалга в отношения и работа, щото във Варна кювлии (пловдивски лаф) провалят всяка идея...ние у Варна сме сурат народ, мешена салата-гагаузи, арменци, българи и най-вече селяни от типа на Бай ти ГАНЯ...
Единствено морето си остава константна величина...Него не можеш да го омаскариш...

пп.специални благодарности на мениджъра на феста: г-жа Ирен Чанкова за топлия прием...както на целия екип от страна на "домакините" :)))