петък, 14 октомври 2011 г.

АВЕ ЗА „АВЕ”!


АВЕ ЗА „АВЕ”!

Журито на фестивала „Златна роза” 2011 награди този филм единствено за режисура. Нито критика, нито НФЦ, нито Съюзът на филмовите дейци оцениха с приз тази най-органична и компактна кино история от предложените кино заглавия. Трябва да страдат от късогледство или просто са си казали, че Константин Божинов (режисьорът) и екипът на филма ще носят още награди от чужбина, а Константин денонощие преди показването на филма във Варна бе дошъл с награда от Хамбург.


 „АВЕ” със своята простичка роуд-муви фабула, с живото търсене на себе си сред лъжата от образи, е притча. Притча за сянката на тихата смърт, надвесила се над леглата ни. Не знам как и защо, но този филм ми напомня за стиховете на Константин Павлов.


Аве на дебютантката в киното Анжела Недялкова - прекършената сила или квази- еманципираната сила на един млад човек, който посреща живота с...отчуждение. Аве живее между лъжата и реалността, между себе си и другите проекции за себе си, измислени от съзнанието, заради неуюта да бъде себе си в общество, което се опитва да оцелее. Толкова е тънка обвивката на нашето общество, тя е като пепел от цигара, докато въздъхнеш и ето, обществото го няма, защото липсва общ консесус за общество, липсва вяра за общество.


Питали ли сте вашите пораснали деца в какво вярват? Направих анкета с тинейджъри - те не вярват, че могат сами да променят схемите на обществото. Те са затворени в себе си, автори са на свои острови, чрез които се надяват да съхранят прашинка от чистотата. Те нямат реален пример:  кой-родителите-аватари с тяхното пораженческо отношение ли, с техния прегънат гръбнак от вечния ПРЕХОД? Родителите с техните социални депресии? Те не са пример! Тъжно!


За това всички като Аве се търсят извън себе си, постигат равновесие чрез объркаността на другите. Чрез поведението на другите опознават света. Забелязали ли сте, че понякога порасналите деца не приличат на деца, а на меланхолична луна?


Аве тръгва на автостоп с Камен (страхотно изпълнение на Ованес Торосян). Появява се от нищото и така ще изчезне по-късно от живота му - внезапно и неочаквано за него. Ще продължава да бъде не тази, а друга, измислена от себе си, докато...докато се свърши с този свят може би...


„АВЕ” е вик. „АВЕ” е сълза. „Аве” е филм, който ще те трогне, ако искаш да си обичан и да обичаш. „Аве” не дава отговори, но ти показва какво би се случило, ако не ги намериш..., не е възможно да се живее само на автопилот.


Всеки искрен творчески акт заслужава адмирация, нашата е : АВЕ!  за „АВЕ”!


„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ”  СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ”  НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)


Една статия от: www.why42.info публикувана на 14.10.2011