ВАРНА в края на октомври не е "В КРАЯ НА НОЕМВРИ"
Животът е сън, спомняте ли си на кого бе тази мисъл и от къде?
Старостта е вид сънувано детство или загубено дете на яве. Приказните истории на Туве Янсон се четат, когато вали, но ТИ си вкъщи на топло, пиеш какао и потапяш хрупкава канелена бисквитка в какаото- мечтаеш си за... НЕГО или НЕЯ. Невидимото дете е тук, в теб, макар и на 40, 50,60...години. Усещаш го обикновено есенно време с червеникавите листенца, с тъжното море и мокрия бриз..., ако живееш край морето... В приказките на ТУВЕ ЯНСОН, героите са чешити, странни, но мили, топли...някак си като се сетиш за тях ти идва да гушнеш домашния си любимец, ако ти липсва подобно чудо-"В КРАЯ НА НОЕМВРИ" задължително това трябва да направиш със своя родител!!!
Пиша за моно-спектакъла на чудния Румен Гаванозов, защото тази вечер съм различна, обичана и обичаща (от) едно СТАРЧЕ, което в търсенето на любимите си краставички намери себе си или пък се загуби отново и ние-зрителите го намерихме с мекия си поглед. Гледах "В края на ноември" в ЩУРЧЕ, преди срещата със спектакъла написах едно текстче за гостуването на актьора РУМЕН ГАВАНОЗОВ, който е носител на ИКАР и други награди именно с "КРАЯ НА НОЕМВРИ" през 2004- та текстчето го пратих по медиите на ВАРНА, някои от тях го пуснаха, за което им благодаря-все пак това си е културно събитие!!! Румен- столичани могат да го гледат в кукления театър, в АТЕЛИЕ 313, във ВИДИН също играе, а във ВАРНА- кога- единствено през този месец- той бе дошъл днес да играе за нас-големите деца.
Нежен спектакъл, спектакъл за това, което ни очаква, ако е рекъл Господ-старостта, но не онази, която буди страх заради болежките, трудността да си спомниш как се казваш и къде живееш, а за тази, в която очакваш финала като тържество на духа. Защото финалът на този живот трябва да е цветен, тържествен, мъдър и без тъга... И както казва Старчето, изпитваме носталгия, ако забравим например името на нашите приятели, (доколкото на стари години останат такива-допълнение от мен), но ако забравим, че човекът притежава силата и волята да мечтае и да живее като превръща мечтите си в живот-ето тогава настъпва катастрофата...и тогава всичко се обезсмисля. Бяхме не повече от 20 зрители, бяхме...но именно тези 20 сърца туптяха истински, защото РУМЕН и неговото СТАРЧЕ ни дари с липсващата ни искреност, чувственост и топлина...
В тази седмица на втори изборен, неделен ден, ми се струва, че истинският избор ще се случи, ако в края на октомври, се опитаме да оцветим живота си, така, както го направи един актьор с една кукла в "В КРАЯ НА НОЕМВРИ" при ЩУРЧЕТАТА!
ЗАЩОТО ЛЮБОВТА И ДЕЦАТА ЩЕ СПАСЯТ СВЕТА!!!
а за тези, които пропуснаха "В КРАЯ НА НОЕМВРИ" прилагам едно РЕВЮ от ЕДНИБУРГСКИЯ ФРИНДЖ ФЕСТИВАЛ, където именно този спектакъл е гостувал.
статия на еди робъртс от единбургския фест за спектакъла
A Day in November is a gentle
encounter with a puppet and his puppeteer, Theater Atelie 313's Rumen
Gavanozov. We meet the Old Man, the puppet, who is nearing the end of
his life at the ripe old age of a hundred. He's a strange dithery entity
who's controlled tenderly by Gavanozov, slowly popping and plodding
around the space in a state of unrest and puzzlement.
The pace of the piece is slow and nothing much happens – this is more an exploration of the lonely moments before death. All the pitfalls of old age make an appearance as the puppet constantly falls asleep, gets confused at his own reflection and forgets his name.
The slow pace of this production pulls the spectator into a smooth almost dream-like state – if in a better venue Gavanozov may have had more luck keeping us focused, but due to noise pollution this temperate performance couldn't find its rhythm. Gavanozov has made a clear decision to keep the piece as silent as possible, with little music, leaving the atmosphere quite cold throughout.
The real heart of the performance is Gavanozov’s relationship with the Old Man, like that of a son looking after his aged father – at times he’s tender and caring, then frustration clouds over and we feel the inevitable end closing in.
A Day in November may not be for most audience members, but there's something praiseworthy in its simplicity.
The pace of the piece is slow and nothing much happens – this is more an exploration of the lonely moments before death. All the pitfalls of old age make an appearance as the puppet constantly falls asleep, gets confused at his own reflection and forgets his name.
The slow pace of this production pulls the spectator into a smooth almost dream-like state – if in a better venue Gavanozov may have had more luck keeping us focused, but due to noise pollution this temperate performance couldn't find its rhythm. Gavanozov has made a clear decision to keep the piece as silent as possible, with little music, leaving the atmosphere quite cold throughout.
The real heart of the performance is Gavanozov’s relationship with the Old Man, like that of a son looking after his aged father – at times he’s tender and caring, then frustration clouds over and we feel the inevitable end closing in.
A Day in November may not be for most audience members, but there's something praiseworthy in its simplicity.
