„МЕЛАНХОЛИЯ”- „ДА ВДИГНЕМ ТОСТ ЗА ЖИВОТА!”
„МЕЛАНХОЛИЯ”- „ДА ВДИГНЕМ ТОСТ ЗА ЖИВОТА!”
все още чакам да се интегрира в сайта пътеводител на културния стопаджия, но ще се...:)))
За да навлезем в последната лента на най- упоритият във
филмовите експерименти скандинавски режисьор и сценарист ЛАРС ФОН ТРИР, ще
направя няколко уточнения, за които ме посъветва мой приятел- киновед: първо по
отношение изписването на името на режисьора, тъй като навсякъде родните
журналисти го назовават като ТРИЕР: Покойният проф. Андрейков се опитваше да го
вмени на младите киноведи като ТРИР.Името на режисьора идва от Трир (немски: Trier) е най-старият град в Германия. Днешното наименование на града намира корените си от
името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta.
Вече сме спокойни за изясняването на първата субстанция, а вторият ни
указателен знак е свързан с понятието „МЕЛАНХОЛИЯ”, защото единствено в
опознаването на същността на меланхолията като съдържание, ще открием и ключа
към филма на ЛАРС ФОН ТРИР. Ето какво казва по този повод Google: „Меланхолия (на гръцки: μελανχολια) е вид човешко
настроение,но да не се третира като определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. В миналото, още от 5-4 век пр. Хр. в писания на Хипократ, е описвано като болестно състояние, за което е характерно „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“. Твърдяло се е и че
„скръб и страх, когато траят продължитлно време, причиняват меланхолия“. Смята
се, че меланхолията е била онзи феномен, който днес се нарича клинична депресия.”
„Меланхолия” на
Ларс Фон Трир е определено филм за хора, които разсъждават върху смисъла на
живота. В тази лента отстъстват скандални кадри. „Меланхолия” няма да
предизвика пуритански „охкания” като предишната творба на датчанина
„АНТИХРИСТ”, макар че и тук режисьорът ползва една специфична наративност на
антигравитационно разпостиране на кадъра като минималистично движение на
статиката-представете си черно-бяла снимка, в която сякаш частите се движат,
ръководени от някаква магическа, невидима сила. Тук отново ще видите Шарлота
Гинсбург, този път й партнират Кирстен Дънст, Кийфър Съдърланд, Шарлота
Ръмплинг и още няколко актьори от старата, но нехващаща ръжда артистична
генерация.
Сюжетът може би ще
ви се стори семпъл: филмът разказва за една сватба, която е вид сделка за две
буржоазни фамилии. Впоследствие става ясно, че след няколко дни „Меланхолия” ще
се разбие върху земното кълбо. Тази непозната звезда се вижда като втора
месечина всяка вечер. Скептиците гледат на пророчеството за разбиването на
„Меланхолия” в Земята като панически, тревожен слух. Те се опитват с пирове по
време на чума да „гримират” идеята за края на света. Но има край и всеки от
главните персонажи: Клер, Жустин, Лео, Джон, реагират на идеята за „Танцът на
смъртта”или траекторията на „Меланхолия” по различен начин.
Ако до този момент,
разказът ми за „Меланхолия” не е възбудил люпопитство, ще ви провокирам с
първате две минути от „Меланхолия”- страхотен монтаж и едър план, върху екрана
се разполага лицето на Кирстен Дънст, чиито очи срещат на каданс падащи птици,
а от пръстите й изригва светлина! „Меланхолия” поема хванатите за ръце Клер,
Жустин и Лео – следва: тъмнина...
„Когато казвам, че
сме сами на Земята, трябва да ми повярвате!” – категорична е Жустин. Всички
възприемат нейното поведение като емоционална болест, защото през цялото време
на историята, Жустин е уморена, поемаща негативните оценки на своите близки, тя
е като Земята днес-отровена и опакована в отрицателна енергия. Жустин на
Кирстен Дънст е пречистваща, дори и в моментите на себеотричане. Силна роля на
американската актриса, която има навика да работи със странни птици в киното
(да си спомним участието й в творбите на Софи Копола). За тази роля в началото
е поканена Пенелопе Круз, но колоритната испанка се отказва, примамена от
„Карибски пирати”4. Струва ми се, че в случая присъствието на Кирстен Дънст
създава невероятна, омекотяваща атмосфера, то се врязва точно като звездата
„Меланхолия” в поведенческите реакции на Клер (Шарлота Гинсбург).
Умората, отказът от
светското, постоянният копнеж към съня-това са част от издайническите знаци на
завладяващата ни меланхолия. Меланхолия е диагнозата на съвременния човек,
страдащ по загубения Рай-истинското чувство за ЖИВОТ.
В този филм, Ларс Фон
Трир работи с камерата по правилата на „Догма”- грубо, без фокуси, ако изключим
началото и финала на филма. С „Меланхолия” Ларс Фон Трир ми напомня донякъде на
Тарковски и „Жертвоприношение”. В зрялостта на един творчески път, режисьорите
търсят отговора за Краят на света. А той е простичък-отговорът се крие в залеза
на безкрайността. „Залезът на безкрайността” пък е друга тема за разговор...
тогава, когато търсим историята за началото на света...
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
