ЗАЛЕЗЪТ НА БЕЗКРАЙНОСТТА
Премиерата на „Залезът на
безкрайността” във Варна обещава разтърсващо преживяване и за младата публика,
и за философски настроените фенове на експеримента
ЗАЛЕЗЪТ НА
БЕЗКРАЙНОСТТА
Physical theatre
Хореография: The Center
Постановка: Георги Goosh Енчев
Режисура: Станимир Енчев
Музика: Георги Jo Георгиев
Драматургия: Елица Матеева
Костюми: Росица Маринова
Продуцент: Георги Goosh Енчев
С участието на:
Христо Христов; Георги Маринов; Олга
Голант; Радостина Точева; Гергана Тодорова; Анелия Алексиева; Габриела
Кръстева; Искра Даскалова; Десислава Димитрова; Елина Великова; Ерика Великова;
Кремена Добрева; Елица Кирилова и Петя Пеева
След като
през пролетта популярната формация за съвременен уличен танц „Тhe Center” събра
300 танцьори на една сцена в масовия спектакъл „Аз, Тhe Center”, сега младите
артисти си запазват територия и на високата сцена на Драматичен театър „Стоян
Бъчваров” – Варна.
На 9
октомври във Филиала на театъра ще бъде премиерата на новия им проект „Залезът
на безкрайността”. Спектакълът е позициониран като физически театър и наистина
надскача рамките на хип-хоп културата.
Философски
прозрения, психологически анализи, комуникационни провокации и директен поглед
към агресията повличат зрителя в дълбинните етажи на телесно-мисловните
водовъртежи в една младежка общност.
Хореографията
е на The Center, постановката - на Георги Goosh Енчев, който е и продуцент на
спектакъла, режисьор е Станимир Енчев, а драматург - Елица Матеева. Музиката е
на Георги Jo Георгиев, а костюмите – на Росица Маринова. На сцената са 14 млади
артисти, които се превръщат в единен взривоопасен енергиен център, защитавайки
убедително името на формацията.
Как „Тhe
Center” стига до този спектакъл, разказва драматургът Елица Матеева:
„Нашата история започна преди една година. Не се познавахме и не знаехме какво ни очаква. Искахме чрез движение да покажем страховете, копнежите, надеждите и любовта си към света. Отначало фантазирахме, като деца с присъщото на малкия човек любопитство се втурнахме в дълбокото, в едно трудно и недостижимо време и пространство, когато Земята и Бог са били едно - организъм. Задавахме си въпроси: как и защо е възникнал СВЕТЪТ, сами ли сме „тук и сега”, кои сме в лабиринта от стремежи, експерименти?
Разговаряхме,
попълвахме анкети, постепенно се откривахме, отначало плахо, неуверено, лист по
лист, телата ни се докосваха, тренираха се на търпение и толерантност едно към
друго. И така измислихме една съвременна приказка за създаването на Света и за
мястото на човека в него. Гледахме кино (фантастика, анимация), вдъхновявахме
се от картините на Салвадор Дали, Макс Ернст, слушахме звуците на Природата,
сънувахме, някои от нас рисуваха сънищата си... По време на всяка репетиция се
опитвахме да назовем усещанията си, да им даравяме плътност с физиката на
телата.
Предстои Ви
пътуване чрез средствата на физическия театър, в който съвременните тенденции
на танца и движението се пресичат с драматургическото начало. В това пътуване
почти не се говори на сцената, тук няма да видите актьори, които играят роли,
защото тук няма роли, в това пътуване всички сме едно ТЯЛО, всички сме ЧУВСТВО,
ЕНЕРГИЯ!
Нарекохме
пътуването „ЗАЛЕЗЪТ НА БЕЗКРАЙНОСТТА”, защото вярваме, че отвъд материята,
отвъд времето, отвъд пространството съществува НАЧАЛО. Някога този видим свят
ще достигне финала си, ще се изчерпи и онова, което днес определяме като
безкрайност ще бъде изтрито от настоящия ни език. Когато настъпи „ЗАЛЕЗЪТ”
вероятно ще се случи и онзи финал на нашето пътуване: телата ще възстановят
близостта по между си, ще се търсят, ще се докосват и ще прескочат човешкото
разбиране за БЕЗКРАЙНОСТТА.”
NIRA
Communications PR
ЗАЛЕЗЪТ НА
БЕЗКРАЙНОСТТА
Много
лично през погледа на неговите създатели
Станимир Енчев
режисьор
Може би,
времето, пространството и материята нямат край. И като ги наблюдаваш от
определена точка те се появяват и изчезват, както залеза и изгрева.
Може би,
всяко еволюционно звено посреща следващото, преживявайки своя личен
апокалипсис, както изгрева и залеза.
Може би,
всяко премигване прави света безкрайно да изчезва и после безкрайно да се
появява, както залеза и изгрева.
Може би,
звездният прах, от който са направени телата, някога е бил и някога ще бъде
изгрев и залез за някого.
Може би,
...не, след залеза винаги идва изгрев.
Георги Goosh Енчев
постановка
и продуцент
The Center е
най-голямото нещо, което съм създавал в живота си, а шансът и възможността The Center
да се занимава с physical theatre, е по-голямо дори и от това.
Цялото наше
пътуване ме преведе от творбите на Салвадор Дали през произведенията на Айзък
Азимов до крайните фрази, които изтанцувах в собственият си живот за този
период.
Георги Jo Георгиев
композитор
Да работя
със The Center за мен е сбъдната мечта!
Винаги съм
знаел и вярвал, че общата ни работа ще стигне едно ново ниво.
ЗАЛЕЗЪТ НА
БЕЗКРАЙНОСТТА .. ето това е нивото, което искаме да споделим със
всички.
Младите
хора говорят на един много стар и почти забравен от обществото ни език.
Благодарение
на тях аз се чувствам променен, отново имам усещане за свобода.
Ако има
нещо, което да ме е накарало да се чувствам Българин, това са те - The Center, благодаря
ви!
Елица Матеева
драматург
Според мен
мисията на този опит за физически театър е в споделянето на нещо, което вълнува
нашия екип, а именно СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА НИ ТУК И СЕГА. Ако преди десет години
виждах смисъл например в кариерата, в награди от рода на АСКЕЕР и ИКАР, сега за
мен всичко е някакъв каприз на суетата. Разбира се да получиш награда е забавно
и донякъде тържествено преживяване, но освен голям махмурлук след тържеството и
написани жълти дивотии по твой адрес в медиите, едва ли ще се отбележи с нещо
по-така в съзнанието ми. Като заговорих за съзнание, то, милото вече не се
стреми към промяна на света, защото революциите са за хора, които се мислят за
УМНИ, докато мъдреците са тези, които променят себе си. Та с годините...мисията
ми е да се променям... Този спектакъл е още едно изкачено стъпалце към мъдростта.
И ще съм щастлива, ако освен мен, благодарение на спектакъла и друг пожелае да
потърси вътрешния баланс, да се подреди...
Не знам как
хората биха посрещнали финала на живота си? Как биха посрещнали например края
на ЗЕМЯТА?. Преди два дни гледах последната лента на датчанина Ларс Фон Трир
„МЕЛАНХОЛЯ”, да, човечеството страда от глобална меланхолия, която съвсем скоро
ще се разбие в ЗЕМЯТА. Филмът ми показа как е възможно да се посрещне това
разбиване-да си с някого е винаги по-добре, отколкото да си самичък. Трябва да
си наивник, ако считаш, че един спектакъл може да бъде повод за промяна на
ценностна система...но пък вярвам, че след среща с нещо, такова като филма на
ТРИР или „Залезът...” остава чувство, което държи с часове, дай Боже да е с
дни. Не знам как е за другите, но моята цел е едно мъниче, което се опитва да
оцветява пейзажа, да го обогатява, да създава настроения, да бъде като
парфюм-лек, свеж аромат на южен плод...Ето защо ми се иска, ако бях магьосник
да съживя някаква сетивност у хората...със „ЗАЛЕЗЪТ...”.
За разлика
от други мои драматургични опити, в които сама съм си ГОСПОДАР, тук създаването
на световете бе продиктувано от една обща, колективна интуиция, за която
истинските „виновници” са тези 14 талантливи същества. Като разсъждавам за
процеса, танцьорите са причина, заради която се включих в проекта, дори темите
и въпросите, които изследвахме вече не са ми толкова важни, колкото тази
искреност и чистота на сетивата, с която ме облъчиха, защото тепърва от деца,
те ще се превръщат във възрастни, а последното е голяма скука, поне за мен...
Да пиша е лесно, но да бъда част от играта, това ме вълнува и чрез танцуващите
научих нещо ново за играта като феномен. Все повече си мисля, че следващия ми
спектакъл, непременно ще бъде моноспектакъл от рода на денс-тоук- шоу, в което
ще сменям кецове, докато действам на сцената...
на 9 октомври салонът на сцена ФИЛИАЛ бе препълнен основно с тийн публика, тези, които гледаха този експеримент бяха очаровани, защото може би изживяха нещо ново. Моето лично удовлетворение са чувствата и особеният поглед на танцьорите, имаше някакъв дух, обсебил всички ни... Следващите дати през ноември са на 6 и 20 ноември от 18.00 ч. на сцена ФИЛИАЛ в драматичния театър, а до тогава трябва да обмисля какво точно в личен и професионален план да предприема, за да се чувствам ок, защото в този град нищо с претенция за културна институция не е на мястото си... Каква културна столица на Европа искаме да бъдем, след като тези дни градът ни заприлича на мочурище с тези наводнения? Но то е същото и в хората, всички са толкова повърхностни, култура и духовност са думи-чуждици...
