неделя, 27 ноември 2011 г.

"КУЛИНАРЕН ТУР" НА МАЙКЪЛ УИНТЪРБОТЪМ


Един от последните филми на КИНОМАНИЯ-2011 във ВАРНА бе "КУЛИНАРЕН ТУР" на Майкъл Уинтърботъм. Режисьорът си го спомням от два различни по смисъл филма "Девет песни" и "Уибиецът вътре в мен". Ако първият го бях гледала в София, при доста спецефични обстоятелства и тогава ми бе въздействал с натуралността си, криминалето за убиеца вътре в нас не ме впечатли, дори ми се стори меко казано компромис за вкуса ми, но тази кулинарна комедия бе изискана и някак си между спокойствието на действието си, предлагаше версии за възможния живот. Двама актьори, играещи самите себе си (великолепен дует) Стийв Кугън и Роб Брайдън си устройват чудесно пътешествие из зеления прованс -дегустирайки отбрани ястия в кокетни хотелчета. Единият пише статия за Обзървър и докато мрънка за качеството на обслужване по хотелите, за ястията и т.н. установява нещо важно за себе си: при определени обстоятелства кариерата, парите, стандартът нямат никакво значение за живеенето, ако си сам. Клише, но когато преминеш възрастта 43 години както е при Куган (носител за тази роля на престижната награда БАФТА) , животът придобива други измерения, първото от които е умората от случването или неслучването на мечтите ни. И в единия и в другия случай, животът ярко те шутира, така че дали професията ще ви направи известни-неизвестни май не е от особено значение, ако се прибираш вкъщи и няма кой да те посрещне както е при КУГЪН. Роб и Стийв са приятели, единят е постигнал щастието чрез семейството-има малка дъщеричка и страхотна съпруга, Стийв се е разделил с приятелката си Миша, а и има неуспешен предишен брак, придобил профил на телефонен татко чийто син прави първите си тийн прегрешения с алкохол.

Кулинарията във филма е чудо на чудесата, това, което се предлага из английския прованс, независимо прованса е прецизно поднесено, във вълшебни малки порции,от чийто дим стомахът започва да пее, поезията на английски романтици, биографични истории и изящните красоти на природата превръщат това обикновено пътуване в намиране на важните отговори за живота. В типичното за английския хумор иронично бърборене, в шегички по адрес на Ал Пачино, Майкъл Кейн и други актьори, неусетно зрителят се потапя в атмосферата на лична рамностметка за отминалите години, разделите и хората, които не присъстват в живота ни. В същинатаси образът на Кугън е сложен, защото зад привидната постановка на публична личност с минало, откриваме един тъжен, чувствителен мъж, който иска да продължи напред смислено, но се страхува от рискове. Роб е талантлив имитатор на актьори, оптимистично възприемащ реалността, може би заради обстоятелството, че е постигнал статуса НЕ-САМОТА. В НЕ-Самота, хората се чувстват сигурни, обичани, красиви, спокойни...

"Кулинарен тур" е филм за хода на времето, за чувството, че все нещо ни се изплъзва, за търсенето на баланса. При определена възраст, хармонията и вътрешният мир е добре да се превърнат в прироитет, за да не се питаме безизразно на финала: "Всъщност за какво бе всичко това?"