Ричард III” – „ЗНАЯ С УСМИВКА ДА УБИВАМ!
Най-новата премиера на ДТ „Стоян Бъчваров”-Варна е факт! Кой е Ричард? Струва ми се, че във време на тотално обезмисляне на минало, настояще, а за бъдеще да не говорим, в държава, която залязва с Боговете си, защото последните са в перманетнен отпуск, дали Ричард III е живял, докато се е водила „Войната на Розите” (1455-1485) в Англия, или е живял на Марс, повярвайте ми - няма никакво значение!
И така, изчистени от предразсъдъци за памет, за историческата драма, написана от Шекспир с името „Ричард III”, с изтрито съзнание за смисъла на изкуството, защото той-смисълът звучи като нон-сенс ТУК и СЕГА, попадам в салона на сцена „ФИЛИАЛ” с някакво трепетно чувство, което намира своето удовлетворение, докато гледам действията, костюмите, играта на актьорите.
Актьори-пламъци, актьори, събудени от сън! Уви, в рамките на една година културната театрална реформа прекърши самочувствието на артиста, превърна го в марионетъчна конюнктура, уби атмосферата за творчески акции, експерименти и той-актьорът-се превърна (според мен) в щатна бройка. А големият мерак е: да покажеш всичко на сцената, да се разголиш, да бъдеш адвокат на ролята си, ако трябва... и това да се случи така, че публиката да бъде пометена от желанието на актьора като тайфун, този мерак...него с евтини хитрини, със съмнителни „художествени” провокации не можеш да го родиш!
Все се питам трябва ли този мерак все да се случва с човек отвън, който не е осакатен от пейзажа на Варна, не е осакатен от глупостта на псевдо-интелектуалния варненски елит. Ако преди години спасението отвън бе режисьорът Явор Гърдев, то днес за духа на трупата, за съществуването на творчески екип се е погрижил проф. Пламен Марков - режисьор, който прави театър с мисъл, с аналитичност, с вкус, независимо че това не е моят личен остров на театрални пристрастия. Трябваше режисьорът Пламен Марков да се върне в родния си град, за да се опита да събере парчетата живот, останали в трупата, да ги одухотвори и те да „проговорят” отново, така, както умеят: мощно!
„Ричард III” е силен спектакъл, защото грабва, някак си на фона на случващото се в театъра той е различното зрелище. Умно сътворен, без кръпки, без излишно флиртуване със зрителя. Този спектакъл въздейства като репликата на Ричард (адмирации за изключителната работа на актьора Стоян Радев!!!): „ЗНАЯ С УСМИВКА ДА УБИВАМ!”
Фабула, далечна за съвременника - два рода: Йорк и Ланкастър в продължително противоборство за английската корона и ето в обстановка на враждебност, в която врагът на моя враг е мой приятел, изгрява звездата на Ричард III . Неговият ум и въображение в областта на интригите и насилието го полагат върху трона. Краткото и драматично царуване на Ричард III е изпълнено с борба срещу явната и скрита опозиции, в нея той отначало има успех, но количеството на противниците нараства. На 22 август 1485 г. ланкастърските сили, начело с Хенри Тюдор (правнук на Джон Гонт по женска линия) влизат в Уелс. В битката при Босуърт Ричард III е убит и крал става Хенри Тюдор под името Хенри VII.
В спектакъла „Ричард III” има от всичко - ирония, прерастваща в сарказъм, автоирония, комедийни и крайно драматични сблъсъци, омраза, предателство, магия чрез присъствието на три същества от женски пол, които като вещици, излезли от друга трагедия на Шекспир („Магбет”) - пророчески извайват съдбата на всички противници на короната.
Движението на сценографията и костюмите на Мира Каланова в пространството и изразителната авторска музика на Калин Николов са важни компоненти в общия стил на спектакъла. „Ричард III” е спектакъл със СТИЛ - събитие, което все по-често липсва на публиката.
На сцената утвърдени актоьри като Михаил Мутафов, Мария Гинкова, Веселина Михалкова, Свилен Стоянов, Племен Георгиев, Племен Димитров, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Н. Божков, Вл.Виолинов и т.н. хармонично си партнират с най-младото поколение на варненската театрална трупа: Гергана Плетньова, Илиян Марков, Мариела Станчева.
„Ричард III” е спектакъл и за очарованието на жестоките каузи - те ни пленяват със своята харизма, заради обстоятелството, че на финала авторът на всяка жестокост осъзнава безмислието на усилията си: в случая преди смъртта си Ричард III ще извика в агония: „Давам кралство за кон!” Но конят е убит, а всяко кралство е потенциално мъртво родено..., както се случва с всеки пъклен план, за който има (все някога) възмездие. Възмездието на Ричард III не е в собствената му смърт, а в самотата му, която също като неговите убийства, с усмивка на уста му маха иронично преди големия финал на неговия жизнен ТЕАТЪР.
Елица Матеева
