неделя, 4 декември 2011 г.

ние сме само в началото на живота, а след началото нещата стават сложни:)




В края на 2011 съм в началото на платената ми независимост, защото поне във ВАРНА, без да се притеснявам и да звучи самодоволно, аз съм единственият независим театрален (дипломиран) критик, който прави независим театър и играе независимо от условностите на квазикултурния ни елит. Започнах работа като фокусник на трудов договор, забавна работа, развличаща децата, за която ми се плаща, осигурена съм на трудов договор и мога да помагам активно с приходите от нея на семейството ми.
Правя опит да ръководя и театрална фантасмагорилница-работилница и с първите ми ученици на 18 декември, този месец ще имаме в рамките на голям арт- базар във ДВЕТЕ КУЛИ-онзи голям мол... детски театрален спектакъл по мотиви от ДЖАНИ РОДАРИ-ще разказваме приказки с техниката на импровизацията, ще споделяме детско литературно творчество, защото най-верните ми фенове ЛЪЧО и Хриско правят чудесни неща...Така че от 10 до 19.00 ч ще водя детския базар (а в тази школа на АРТ ВИЗИЯ,децата рисуват чудесно) и ще играя заедно с учениците ми на специална сцена. Най-хубавото е...и на двете места работя с отношение (сиреч с договор).
Вярно-нямам свободно време, заспивам още в десет вечерта, на финала на работния ден, крачетата ми се надуват от умора, но това е животът, когато искаш да постигнеш нещо, а сега и имам цел: да бъда истински свободна и полезна - всички усилия си заслужават!
Съвременните родители създават деца, които, ако загубят връзката с големите се превръщат в мутанти, в потенциални герои от "ПОВЕЛИТЕЛЯ НА МУХИТЕ"-агресори. Съвременните родители не споделят с децата своите страхове, не общуват емоционално и пълноценно. Всеки ден, докато правя на децата фокуси, срещам родители със сухи изражения-изражения на депресирали се от живота консуматори, които дори не искат да играят с децата си...да са заедно-купуват им скъпи играчки с електрически говор и картинки, играчки - заместители на любовта. Всъщност съвренните родители още от този момент предлагат на децата си порно-кукли вместо любов, как не го осъзнават...
Моята кауза е: да раздавам топлина и доверие на децата, които виждам, да ги мотивирам да вярват в чудеса, страшното е, че над 50% от 6-7 годишните вече не вярват в ДЯДО, КОЛЕДА, превърнали са се в МАМА И ТАТКО, които търсят логиката на нещата в живота от страната на потребител, а не на мечтател... И колкото по-често духовната шизофрения ни завладява, колкото повече се стремим към ЗЛАТНАТА РЕКА, за да може Златка да е наистина Златното момиче, толкова децата се трансформират в емоционални лоени топки...
А ти, кога за последен път чете приказка на детето си, гушна го и му разказа за деня си, сподели любовта си?
Всяко начало е лесно осъществимо, въпросът е дали имаш сили, за да продължиш без да се огънеш...

на снимките са част от децата, които срещам в работилничката, а тя изглежда весела и отвън, защото е изрисувана от деца:)))