събота, 24 декември 2011 г.

Чудният свят на Вълшебницата Ели

мама МЕМИ написа текста, дойде в магическия ми кът, получи се съвсем като за КОЛЕДА, пусна го в ОМ МЕДИЯ:http://openom.eu/bg/2011/12/wonder-world-of-magic-eli/

благодаря й, а новината е, че всички наети за декември месец, сме играли ролята на КОЛЕДНИ джуджаци и след празниците всеки си поема по пътя като волна птичка...това е супер-мупер, нали:))))значи ще имам време за деца и чудеса:)))преполагам, че децата ще останат леко ъпсет,(разстроени),но това е извън моя контрол,въпреки,че съм и вълшебница...

Познавам Елица чрез общи познати отдавна. Преди време я срещнах на улицата във Варна, след като не я бях виждала няколко години, и я заговорих, разбира се, не можех да я пусна просто така. Заради големите й очила с червени рамки, небрежната усмивка и несравнима прическа, човек не може да я обърка, повярвайте. Докато тя се мъчеше да си припомни откъде се познаваме, изигра цял етюд на малката ми дъщеря, която беше малко хлапе в количка, хленчеше и въобще беше крива. Малката веднага беше запленена, очичките й заблестяха не от сълзи, а от звезди, които Елица за минутки й свали, за да я успокои.

В библиотеката, в деня за четене за... мумии!

Елица Матеева е един от най-шарените, нестандартни и позитивни личности, които имам честта да познавам. Позната е още като Елочка Матеевна, Ели Чудото, Чудо-вижте и много други, в зависимост от житейските й роли в момента. Откакто я помня, тя е театрал, творец и отдаден на децата доброволец. Била е безвъзмезден аниматор в детското онко-хематологично отделение във Варна, където се привързва към болните дечица пряко волята си. Била е доброволен разказвач на приказки и демонстратор на книжки в инициативата „Ваканция в библиотеката”, провеждана през лятото в детския отдел на регионалната библиотека, където децата (включително и моите) я следват и обожават. Била е водещ на вело-кросове, детски празници и още редица инициативи. Все за деца, все от душа. Не навсякъде възрастните я оценяват според това, което дава на децата. Но навсякъде за нея най-важни са малките й приятели, техните думи и усмивки, техните блеснали погледи и искрен смях.

Тук рисува личицето на моето дете

„В последно време много се учудват хората, когато им кажеш – без заплащане. С децата трябва да се работи наистина безплатно, защото те са една важна инвестиция. В тяхното бъдеще вложеното в тях ще се отблагодари. Само че трябва да има хора, които да мислят в този спектър.”

В момента Елица се занимава професионално с това, което винаги е била – да, сега тя е …вълшебница! „Служебно положение „ЕЛИ-ВЪЛШЕБНИЦАТА, да, това пише на офис картата ми, все пак звучи по-добре от продавач-консултант. В момента съм най-вещата…вещоря по магиите на МАРВИН…и ако техниката на пръстите не ми е самото съвършенство, то владея до перфекционизъм техниката на импровизацията. От около месец съм фокусник в магазин за детски играчки, никога не бих предполагала, че аз дипломираният висшист, ще бъда детски фокусник, ще забавлявам клиенти близо осем часа и ще пожелавам на всеки на изпроводяк „ВЪЛШЕБНА НОЩ” (последното си е мой личен патент, благодарение на него клиентите пускат усмивка да ушите – така де, днес да се усмихваш си е направо магия).”

"Сега Ал(ь)бум" заедно с DJ Soulmate

Всъщност Елица е дипломиран режисьор, драматург и театрален критик. Диша и живее с радостите и проблемите на варненския театър, въпреки че не е на щат там, и пише вдъхновяващи отзиви за постановките в медиите и в своя блог. Режисьор е на постановката „Криза в рая“ по Милена Фучеджиева, поставена в русенския драматичен театър; режисьор и автор на драматургичната основа на спектаклите „ Stereolove”, „Play/back”; на авторският джемсешън „ Сега – Ал(ь)бум” заедно с DJ Soulmate ; пише и участва в радиопиесата „Фейсбук”, излъчена по националното радио; съ-автор е на мегаспектакъла по повод 90-годишнината на варненския театър „Ст.Бъчваров”, заедно със Стоян Радев Ге.К. – „Аз, театърът”; драматург на младежката танцова постановка „Залезът на безкрайността”, където работи с Георги Goosh Енчев и младите танцьори от популярната формация за съвременен уличен танц „Тhe Center”… Сигурно пропускам нещо от многобройните й занимания, любови и влечения, но според мен не е възможно да се обхване съвсем пълно творец като нея….

„При мен идват деца дори не заради фокусите, а заради отношението. Имам един Иван от четвърти клас, който почти всеки следобед идва, за да си говорим и играем в магазина, онзи ден си купи фокуси, на следващия донесе стара кутия с фокуси, подарък от баба му, а днес ми върна друг един, взет назаем, с негова рационализация.”

Днес Ели е толкова заета, че в уж почивните си от магазина дни тя ръководи младите бъдещи актьори от театралното студио към сдружение за творческа дейност и интеграция „АРТ ВИЗИЯ”, с които изнасят спектакълчета по време на благотворителни базари и празнични работилници.

„Вълшебницата обича и театъра, и думите, и музиката. Но най-обича морето. Когато е уморена, сяда за пет минути край пясъка и го гледа. И това й стига.”

Хей, Вълшебнице! Морето, зрителите, родителите и най-вече децата на Варна те обичат… :)