неделя, 25 декември 2011 г.

„PERFECT SENSE”- Каква е последната любов на Земята?




„И има топлина, и има светлина,

И има мъже, и има жени,

И има храна, и има и болести,

И има движение,

Това е светът, какъвто си го представяме...”

През 2003 г. режисьорът Дейвид Макензи прави успешен дебют в Англия с филма си „Младият Адам”, печели награди, актьорът Юън Макгрекър и неотразимата Тилда Суинтън създават страхотна любовна интрига. В края на 2011 отново и Тилда и Юън са във върховна форма: тя в ролята на майка в „Трябва да си поговорим за Кевин”, той в ролята на собственик на ресторант в „Последната любов на земята”- последната лента на същия Дейвид Макензи от онази крими, дебютна любовна интрига с младия Адам.

Спомням си салонът на едно столично кино, в което сред малобройната публика на „Младият Адам” въздишах по калните шотландски пейзажи от 50-те. Сега и в „Последната любов на Земята” калта и специфичното синкаво ме подтикват да затая дъх пред тази артистична, мокументъри история с футуристичен колорит.

Характерното за жанра „мокументъри” е създаването на свят, който наподобява документалното, но в същината си фабулата е измислена, а изразните средства са взети назаем от документалното кино (получава се нещо почти автентично).

„Последната любов на Земята” се сдоби с наград за режисура в Единбург и английската награда BAFTA (за режисура и продуценство), а също така попадна в официалната селекция на фестивала в Сънданс.

Светът е обхванат от паника, следствие на странна епидемия, с начален синдром – SOS-загуба на обонянието и вкуса...хората са тъжни, започват да плачат, а после загубват умението си да разпознават мириса на храната, на телата си, на света...

Сюзън (Ева Грийн) е изследовател, занимаващ се с произхода на тази епидемия, тя живее сама, след секс моли партньорите си да не нощуват в дома й, защото не може да спи с друго човешко тяло в общо легло. Майкъл (Юън Макгрегър) е собственик на ресторант, готви перфектно, живее сам, след секс моли партньорките си да не нощуват в дома му, защото...(следва същата характеристика). Двамата се откриват съвсем случайно, тя и той попадат в общото пространство на тъгата, почти последователно се заразяват от риданията, спят заедно, докато телата им се гърчат в сълзи. На сутринта: хората отново ходят на работа, всичко е както преди и не съвсем.

Струва ми се, че не е съвпадение появата през 2011 г. на филми като „Меланхолия”, „Другата Земя”, „Последната любов на земята”...авторите им талантливо наблюдават и коментират това, което се случва с хората. Човечеството тъгува по детството си, по загубената си девственост, по желанието за живот. Човечеството е уморено и гневно на умората си, гневно е на себе си. То досущ като персонажите от „Последната любов на земята” изпада в ярост, загубва слуха си и не знае какво да прави с остатъка от дните си...

А отговорът е някъде между редовете и репликите на „Последната любов на Земята”, които звучат почти като библейско сказание: „ и има хора, които грабят всичко от улиците, и има хора, които вярват в края на света, но има и войници, които трябва да продължат да живеят!”

В „Последната любов на Земята”, въпреки сантимента ми към актьора Макгрегър, определено работата на Ева Грийн е по-завършена. Ролята й изисква тя да бъде силната и може би по-важната част от цялостната атмосфера на филма, вероятно обстоятелството, че Макгрегър играе подобен персонаж в „Новаци”, (филм, който излезе в мрежата наскоро), наслагва спомени от предишната му изява на романтичен герой, опитващ се да напусне природата на чувствата.

„Последната любов на Земята” задава инициалите на края на едно съществуване, инициали, които вероятно преди настъпването на финала ще предизвикат и последната еуфория на радост от това, че ни има. В тази перфектна форма на сетивност човешките същества ще изпитат краен любовен екстаз, след който ще настъпи тъмнина, но това няма да бъде страшна и ужасна тъма, защото хората ще чувстват диханието си, ще чувстват целувките си, „очите им ще са затворени, но животът ще продължава!”

„Втори дубъл” Ви пожелава топла и изпълнена с любов Коледа и неотразимо посрещане на Новата година!

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева

(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)

Една статия от: www.why42.info публикувана на 25.12.2011