вторник, 17 януари 2012 г.

„АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА”- ДА ЖИВЕЕ МАСОВОТО ЗЛОБОДНЕВИЕ!


„АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА”- ДА ЖИВЕЕ МАСОВОТО ЗЛОБОДНЕВИЕ!

„Американска рулетка” от Александър Мардан, първата премиера за 2012 година е на 18 януари, Сцена Филиал, 19.00 ч. Предпремиерата е на 17 януари, а в края на месеца, на 27 януари, ”Американска рулетка” ще има и трето представление.

Постановката е дело на режисьора Костадин Бандутов, сценограф Тодор Игнатов, участват актьорите: Петя Петкова, Милена Кънева, Николай Божков, Илиян Марков, Нели Вълканова, Мариела Станчева, Даниела Викторова и Юлияна Чернева. Музика на живо – Владимир Стоянов.


Театралният пейзаж е повече от предсказуем. Струва ми се, че днес неговото предназначение е: да ни отчуждава от катарзисното предчувствие за смисъла на изкуството. За сметка на това театърът се превръща в чудна, масова машина за масово веселие, което ще бъде възнаградено с масово посещение. Важното е да има публика, т.е. да има в действие удоволствие на масите. Така се осъществяват и приходи и театрална реформа!

След поредното премиерно заглавие на ТМПЦ – Варна, „ Американска рулетка” от Александър Мардан, което според режисьор (К.Бандутов) и артистичен екип отговаря тематично на идеята за съвременна „злободневност”, се питам дали няма нещо сбъркано в системата: учиш 4 години в театрално училище, учиш се на естетика, учиш се на майсторство, на художественост на образа и на финала попадаш в условия на икономическа криза, която ти диктува други практики за оцеляване. Тук няма място за идеали. Днес ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ от идеалите си остават ГЛАДНИ ГЕРОИ!

Не вярвам в компромиси, които убиват елитарния смисъл на театъра! Не искам да забравям, че на сцената на Варненския драматичен театър е поставял Стоян Камбарев, за когото БУДНОСТТА на сетивата бе като свръх задача! Сещам се за него, защото ми липсва идеята му за мисловна неуютност и неконвенционалност на зрителските възприятия.

Масовият характер на театъра днес убива тренирането на зрителските възприятия. Зрителят, попаднал в днешния театър, е като дете, което никога не е виждало цвете, но работи съвършено с интернет. Разбира се, това е хипотетичен пример, но твърде реален, защото всички сме свидетели на ценностния социален разпад в глобален контекст. Мисионерското начало на театъра се измести от флирта с публиката. Кому е нужно в условия на криза от сцената да ни посрещат мъчителни, екзистенциални гърчове? Нека зрителят се забавлява така, както се храни: обилно и напоително, високо калорично с цялата Менделеева таблица. А къде остана душата?

Размислите се появиха спонтанно, не защото „Американска рулетка” е лош спектакъл, какво лошо може да се открие в една приятна драматургия, пригодена за обслужване на масовия вкус... ”Американска рулетка” ще се радва на публика, именно заради умишленото търсене на масовостта в театралния салон. Зрителят вероятно ще се отъждестви с персонажите от пиесата на украинския съвременен автор Александър Мардан, ще се посмее на воля, няма да се затруднява в разгадаването на мизансцен и режисьорски ходове.
В „Американска рулетка” битовият абсурд и лекият фарсов елемент на ситуациите са като сиамски близнаци, залепени в едно - чудесно, значи има интрига, приключения, динамика...Само че... форматът е познат, до болка предъвкван и с нищо не се различава от телевизионните забавления, в които актьори правят смешки пред публика.

Излиза, че заради прилагането на реформата театрите „лъжат” зрителя като му предлагат евтино развлечение, и ако заради нея (реформата-бел.авт) 80% от футуристичния репертоар на ТЕАТЪР „X” е медиавестичен бульон от банални и неангажиращи съзнанието проекти, а 20% е добра, но овехтяла драматургична класика, то ТЕАТЪРЪТ в родния пейзаж губи стойността си на КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ и все повече се превръща в музейна експозиция.

Такава е варненската театрална рулетка в началото на 2012, нито е страстна, нито е опасна. Няма рискове - няма и възбуда до припадък. Да живее масовото злободневие!


Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 17.01.2012