Кратка история на симетрията

Елица Матеева

Светът отдавна е избягал от идеята да търси началото си и автоподобия, да се измерва чрез познатото, макар че е добре от време–навреме да се „загубва” в кафето от уморени, познати физиономии. Съизмерването спрямо другите (обекти, знаци, чувства) е признак, че сме подчинени на идеята за симетрия, на някаква привична подреденост и контрол. В Япония хайкуто, архитектурата, икебаната не са подвластни на симетрията, дори колкото по-колоритно е вътрешното безподобие, токлова по им се получават нещата - на японците...

13 истории, с автор Захари Карабашлиев*, обединени под паролата „Симетрия” се сгушиха в одеалото ми от коледни сънища. (А)симетрични разминавания между съдби и герои, които препускат като влакове-бегълци между Америка, Добруджа, морето на централния варненски плаж. Някъде между интервала от вдишване и издишване откривам, че днес разказите му са придобили онази коричка, предпазваща одрасканата повърхност на ранената кожа от инфекция. Ако в първите по страниците тичаше едно босоного, учудващо се от света Аз, то върху запетайките, препинателните въглени на новите истории, Аз е като обрулен лист - може да падне, но и да се вдигне отново (според метеорологичната прогноза на битието).

В „Симетрия” витаят спомени, биографични заемки от личния профил на създателя им. Понякога, там, везните на съдбата флиртуват с болката, със смъртта, но има и дни-истории, когато те предпочитат да си общуват лежерно с читателя, да не му изяждат възможността да усети мига. В „Симетрия” среднощен Бруклин се оглася от мъркането на котарака Джони Чорапи, в „Симетрия” Калифорнийската карма не е за всеки, в „Симетрия” думата „томато” е единствената връзка с корените. И както казва мъдър барман (всички по природа са мъдреци-гурута), герой на една от историите, дори когато животът ни е хаос: „На пръв поглед е така...”, защото „симетрията е навсякъде”!

*Захари Карабашлиев е писател и драматург, автор на книгите: „18%сиво”(преиздаван 9 пъти, превеждан и отличаван с наградите Роман на годината на Фондация "Едуард Вик", "Цветето" на читателите на Хеликон, номинация Елиас Канети). „Кратка история на самолета” (награда Хеликон и "Цветето" на читателите), „Откат” (сборник от пиеси, награждавани с Аскеер и Нова българска драма). Авторът работи и живее в Калифорния.


текстът е писан специално за най-новото он-лайн списание FORMALNO.COM
http://www.formalno.com