„БИТИЕ-2” - трагедия на разума в минало време
преди да загубя нечие времето в четене на следната рецензия, споделям че този текст се случи така, благодарение на няколко обстоятелства,с които задавам въпроси:
Защо ТМПЦ не организира среща с медии и захвърли този искрен и стойностен проект на самоинициативата на пишещите, всъщност във Варненските медии няма да прочетете анализ за този спектакъл (все още), ще прочетете дежурните словосъчетания от пи арския речник на пи ар-а на театъра. Тъй като сме били винаги с топли взаимни впечатления още от НАТФИЗ с режисьора на "Битие-2" Николай Ламбрев Михайловски, моето изследване на спектакъла се случи, защото АЗ отидох да гледам репетиция на режисьора, сама си поисках добри и качествени снимки от проекта, припомних си текстове на автора на драматургията, поговорих с режисьора и екипа...Всъщност истината е, добрият мениджър се грижи за стойностните си проекти на ЕН-та степен по-добре от спектакли, посветени на голямо кихотене и тъпи смешки, и това се започва още преди премиерата на един проект, трябва ли да давам за пример как преди години ТЕАТЪР 199 подготвиха премиерата на КИСЛОРОД на същия автор Иван Вирипаев! Изводите за кадърността на администрацията и пи ар- кампанията... оставям на четящите...
„БИТИЕ-2” - трагедия на разума в минало време
Добре че има и такива спектакли като „Битие-2” от Иван Вирипаев*, с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”. „Битие-2” е своеобразен подарък за варненския театър, който не е влагал особен ресурс за осъществяването на този проект, защото преди 2 години „Битие-2” се роди в ТР”Сфумато”. Но пък почитателите на различния театър-алтернатива на зрелищата, предназначени за народа, има какво да видят и чуят. Чуването пък е задължително условие, за да се вникне в сложния текст на руския актьор, режисьор и драматург Иван Вирипаев. На народа, името на носителя на „Златен Лъв” от Венеция за дебютната филмова лента „Еуфория”, не „говори нищо”, а и няма как да „проговори”, ако редовно му се предлага театрален гювеч.
И тук на помощ идват критиците, за да подскажат, че в началото на 2012 година това е първото заглавие от афиша на варненския театрален институт, което заслужава специално обгрижване (медийна кампания, мениджмънт и т.н.), поради няколко причини. Първата: творческият екип е постигнал оптималното в театралната съдба на трима актьори-дебютанти: Савина Бързева, Илиян Марков и Дамян Тенев. Режисьорът Николай Ламрев-Михайловски им се е доверил, като им предлага трудни роли, в които всеки опитен актьор може да обърка границите на АЗ и ТО според трактовката на Фройд, че и отвъд нея.
В „Битие-2” актьорите оголват съзнанието си и подострят зрителските сетива. В този спектакъл зрителят е буден, защото няма друг избор. Докато наблюдавам играта на актьорите, някаква част от нея ме връща към един любим спектакъл:„Археология на сънуването” от Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев. „Битие-2” притежава подобна енергия, макар и в по-нежен, конвенционален вид.
„Битие-2” е спектакъл, посветен на смисъла да бъдеш и да възприемаш нещата не само като даденост, но и като „всичко + още нещо”.
Три персонажа: Антонина Великанова - учителка по математика, попаднала под грижите на своя Бог - д-р Аркадий Илич и пророк Йоан. Йоан въвежда публиката в документалната история около създаването на драматургията на „Битие-2”. Безсюжетна история, ако не се броят мръсните песнички на участниците, посветени на съвременния бит, излъчващ насилие, агресия и илюзия за душевност. Антонина е болна от шизофрения, д-р Аркадий Илич се припознава от пациентката като Бог, а Йоан е подправка в статуса на световното полудяване, обсебило хората. Мястото на тяхното съместно битие е вагон, но не онзи, за който Чебурашка и крокодилът Гена ще свирят на аркодеон добродушно и весело, а преизподнята към Ада на подсъзнанието.
Сценографията на Чайка Петрушева е пестелива и комуникативна, крие различни възможности за импровизация, от които актьорското трио се възползва максимално. Публиката е затаила дъх, защото няма време да отреагира рационално на словесните бобмардировки, които само Вирипаев знае как да съчини, за да те захвърли безпомощно в тишината.
Авторската музика (Кирил Дончев) към песничките на персонажите излъчва детски инфантилизъм, чрез който текстът се сблъсква с гротеската. Докато персонажите пеят, те коментират с жест игрите на битието. В „Битие -2” освен битът, последващ съвремието ни, става дума и за душевната експлозия, в която постоянно попада човечеството. Последното отдавна се е отказало да осмисля битието си. Днес човекът е нищо повече от потенциален хумус и неприятни изпарения. Тъжно, но факт.
„Прекалено трагичният материал, може да се окаже умозрителен”, иронично подчертава персонажът на Илиян Марков, но въпреки „непосилната лекота на битието”, на което Бог, Йоан и Антония си играят, то-битието след битието на създаването ни е твърде пусто, ако се осланяме единствено на съществуването. Няма истина, няма битие, няма шизофрения, няма смърт, няма Бог- вътрешен будистки коан, постоянно ме преследва, докато наблюдавам сълзите на актьорите. Те се плъзгат неочаквано върху лицата им, неподвластни на режисурата или пък флирт с публиката. Тези сълзи са откровението на младите актьори в търсене на своя отговор за смисъла. На тези актьори им предстои във всяко „Битие-2” да играят като за последно, защото именно в „Битие-2” трябва да се играе като за последно-краят на света наближава и ако днес не отчиташ илюзията ЖИВОТ, няма да ти се случи друга възможност.
Запозната с по-голяма част от творчеството на Вирипаев в оригинал, осъзнавам, че този спектакъл няма да има лека съдба във възприемането. Публиката трябва да се въоръжи с гладиаторски възприятия спрямо „Битие-2”, но ако не се научи да бъде гладиатор в театъра, никога няма да изпита яснота и чистота, за които Аристотел, Ницше, Станиславски, Брук, Брехт и пр.представители на различни артистични и философски направления, пишат и разсъждават. А трябва!
„Битие-2” е твоят опит да се завърнеш към епидермиса на Аз. Дали ще го постигнеш? Може би, ако се откажеш да живееш в „минало време”…
*Иван Вирипаев е роден през 1974 г. Драматург и режисьор от Иркутск, който от 2001г. живее и работи в Москва. През 1998г. в Иркутск създава и ръководи театрално студио „Пространство на играта”.
Актьорите от студиото в Иркутск и Вирипаев заедно се преместват в Москва, където продължават съвместно работата си. Първоначално в тази студия, Вирипаев поставя пиесите си и „Градът, в който СЪМ” и „Сънища” , която по-късно попада в репертоара на московския “Театър.Doc”, през 2002 г. той пише „Валентинов ден” (поставена от Яво Гърдев в Малък градски „Зад канала” и „Кислород”(поставена в театър 199 от Галин Стоев)
За пиесата си „Валентинов ден” Вирипаев е носител на президенско отличие.
Дебютният игрален филм на Вирипаев „Еуфория” (2006) е носител на следните награди: награда на журито на Кинотавър, златен лъв от Венеция, Гранд При от филмовия фестивал във Варшава, Златна лилия от фестивала във Висбаден („ Go East”).
„Юл” e с Гранд При от фестивала за Нова драма и е осъществен в Театър Практика в коопродукция с Агенцията за творчески проекти „Кислород” (реж. Едуард Бояков, в проекта като консултант режисьор участва и Галин Стоев). У нас творчеството на Вирипаев се популяризира от двете постановки на Галин: „Археология на сънуването” и „Кислород”, а за българската режисьорска школа се заговори отново миналото лято в „Авиньон”, където Галин Стоев участва с проекта „Битие 2” от Иван Вирипаев (Театър Лиеж, Белгия).
„Битие -2” дълго се играе в московския театър Практика, с режисьор Виктор Рижаков. През есента на 2007 „Битие- 2” има премиера и на сцената на Театър Wspolczesny – Вроцлав (реж. Барбара Висоцка).
Спектакълът „Кислород” е номиниран за иновативност с прочутата театрална руска „Златна маска”, а текстът печели Гранд При от фестивала Нова драма. За филмовата реализация на „Кислород”, Вирипаев има отличия от руския филмов фестивал Кинотавър.
Екипът на „Пътеводител на културния стопаджия” изказва специална благодарност на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски за предоставените снимки от спектакъла.
Елица Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана на 21.02.2012
