петък, 3 февруари 2012 г.

Трябва да поговорим за Тилда!





КИНО Елица Матеева

Трябва да поговорим за Тилда!
Тази година тя няма да получи „ОСКАР”, а ТРЯБВАШЕ! Но пък има: наградите за най – добра актриса на : Austin Film Critics Association, Dallas-Fort Worth Film Critics Association Awards, European Film Awards, Golden Globe, National Board of Review, USA, Online Film Critics Society Awards, San Francisco Film Critics Circle. Филмът,който й донесе отличията, предизвика различни, полюсни реакции в Кан през 2011* : от Осанна до демонстративно масово напускане на кино- салоните.
Тя има излъчване на ангел. С лекота може да бъде и жена и мъж. Със сигурност ще я разпознаете по късата коса-руса, червена,оранжева, но в мейнстрим филмови заглавия ще я преоткриете! Нейният сексапил излъчва типичен шотландски аристократизъм-хладен, интелектуално обременен, но винаги въздействащ еротично. Аристократизмът й се предава по бащина линия. В рода й има рицари, генерали, пазители на древни замъци. Тя притежава замък преди светът да я превърне в звезда и символ на екзотичното арт-хаус кино. Тя е била съученичка на Лейди Ди, играла е в Traverse Theatre в Единбург, в Royal Shakespeare Company, но никога не е следвала актьорско майсторство: завършила е английска литература и политически науки.

Тя е най-вярната приятелка на ексцентричния режисьор Дерек Джерман. Запознава се с него, когато той научава, че е болен от СПИН и остава с трудния по характер артист до края на живота му. За тези девет години се снима в 7 негови артпроекта. Въпреки скептичното им възприемане от страна на критиката, филмите на Джерман са изящни като холандска живопис, сложни като лексика и безкомпромисни в търсенето на нови, оригинални визуални решения. Докато работи с него, най-голяма известност й носи ролята от лентата на друга експериментираща в режисурата персона - Сали Потър. Критиката пощурява по "Орландо" (1992) на Катрин Матилда Суинтън - различен поглед върху творчеството на Виржиния Улф. До днес Тилда и Сали Потър работят заедно върху различни артистични идеи, отдавна мигрирали от кино хоризонта.
Тя е партнирала на Киану Рийвс в "Константин", на Юън Макгрегър в "Младия Адам", на Джордж Клуни в "Майкъл Клейтън", на Бил Мъри в "Прекършени цветя", на Леонардо Ди Каприо в "Плажът", на Брад Пит в "Странният случай с Бенджамин Бътън". Тя е от любимките на Братя Коен, Джим Джармъш, Бела Тар.
Тя живее от и заради личното пространство. В интервюта винаги казва, че предпочита да се занимава с децата си (близнаците Онър и Ксавие). Миналата година пропусна премиерата на "Трябва да поговорим за Кевин" в Испания, защото почистваше заедно с други родители частното училище на малчуганите. Така те олекотиха годишните такси и разходи на школото. Била е доброволец в Кения, основател на фондация, запознаваща най-малките зрители с историята на киното.
Тилда Суинтън е деликатна в детайлите на всяка роля. Може да изиграе едновременно социопатичен килър и психологически достоверен филантроп. Може да те втрещи, да те извади от равновесие. Независимо гамата на чувствата, няма начин да не се влюбиш в игрта й. Ще сънуваш извънземните й зелени очи, впили се страстно в паметта ти.
Трябва да я гледаш в "Трябва да поговорим за Кевин". Тук, заедно с режисьорката Лин Рамзи и чудесните й партньори Езра Милър и Джон Райли, Тилда сътворява нещо като гръцката трагедия, която на Еврипид не му е "стискало да напише". Филмът е като цунами, връхлита те без да разбереш, защо и как едно детство може да се превърне в кошмар за обществото? Някъде между мълчанието и вакуумът от празни думи, откриваш красивата безпомощност на една майка (Ева). Откриваш ДНК-то на греха, който вероятно е не само първороден...
"Нямам професионален живот, а личен, защото всичко в т. нар. професия, правя единствено с приятели. Не съм професионален актьор, а любител.", твърди Тилда Суинтън.

* ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ ЗА КЕВИН, 2011
от новия брой 4 на он-лайн списанието ФОРМАЛНО
www.formalno.com