събота, 18 февруари 2012 г.

„Ариран, Ариран, Арарио!”



„Ариран, Ариран, Арарио!”

Критиката определя филмите му като „груби”. А той държи на реализма в детайлите. Корейското кино получи първите си международни фестивални отличия от Берлин, Венеция, Кан, благодарение на този груб и същевременно поетично-неравен ритъм със запазена марка „Ким Ки Док”. Сценарист, режисьор, продуцент, актьор-макар и без академично образование, Ким Ки Док е един от най-искрените и отдаден по детски на играта в измислянето на истории артист. От филмовия му дебют „Крокодил” през 1996 г. до днес, е заснел 17 пълнометражни кино заглавия.
Работник в завод за електроуреди, 5 години войник в армията, художик в Париж, пътешественик-битник в Европа, уличен актьор...
През 2008 г. след инцидент с актриса по време на снимките на „Сън”, Ким Ки Док се затваря за света. Скрива се от медии, от обществото, три години живее като отшелник-разбира се във версия на Ким Ки Док. В една от стаите на дървена къща е разположил палатка, заради студа. Стаята е обзаведена с печка-изработена от Ким, с машина за кафе-отново лична изработка. Дългото мълчание е мъчително. Нарове, кестени, консерви, нудълс и едно пъстро коте осмислят домашния пейзаж на режисьора. „Камера-екшън! Това е изповед за живота ми като режисьор и човек.”, казва Ким пред камерата,а зад камерата, монтажа, музиката стои отново Ким. Така се ражда документалният разказ „Ариран” от 2011 г., посветен на търсещите бродници в изкуството. Главният герой е истински бродник-избягал от света в див пущинак,обитаващ място тера инкогнита за удобно съжителство със себе си. Тук водата замръзва редовно, електричеството се извлича от акумулатор на лек автомобил, вместо тоалетна се ползва пръстта пред дома, нощем странни същества чукат на вратата зловещо... бяло, вой на вълци- тотална самота.
„Хей, ти, какво си се развикал?”-Пита Ким Ки Док.
„ Не виждаш ли, аз съм в депресия.”- отговаря Ким Ки Док.
Нов кадър: Ким Ки Док наблюдава този разговор между различните си „АЗ” и се смее, защото няма нищо по -трагикомично и налудничаво от това да запишеш собствената си депресия, поради невъзможност да заснемеш филм с екип.
„Ариран” е терапевтичен сеанс-пациент и лекар се сливат в едно, няма други действащи лица-освен пустият пейзаж.
Какви са сълзите на артиста? Бездънни като въпросителни знаци, когато са родени в молитва. Дали Ким Ки Док трябва да продължи напред с киното или да прогони като монах от тялото си суетата на света? „Ариран” е монолог за смисъла на въображението, монолог блъскащ се в съмнения, тъга, лични обвинения, разкази за теми, които се разтварят върху белия лист. В монолога откриваш старец-дете.Детето те изпива с поглед жадно, така както се редуват чашите с алкохол в малката стая – старецът те изпитва с мълчанието си, така, както изчезва огънят в печката и неусетно идва нощта.
Филмите съдържат най-общите впечатления за живота, защото отвъд картината съществува и друго и то е неуловимо, дори за камерата на Ким Ки Док-простотата на всяко дихание, след което ти се иска да можеш да го споделиш с някого.Три годишното отшелничество на корейския режисьор открива простичката тайна в повтарящите се ритуали на ежедневието. Често човешкото съществуване е съвкупност от „самоизтезание,садизъм и мазохизъм”, но извън киното на Ким Ки Док, тези маргинални дадености могат да се трансформират в още по-опасна реалност като умора от „самоизтезание, садизъм и мазохизъм”. Умората поражда навика, а след него настъпва и безмислието. Бялото и черното са един и същи цвят.
За да продължиш, трябва да убиеш страховете си! Режисьорът изработва револвер и застрелва своите вътрешни врагове. В лентата Ким Ки Док е предложил един по-реалистичен изказ на жеста, като застрелва онези, които са го предали в действителността. Спокойно, самоазправата е наужким, като на кино.
Ако сълзите ти не могат да изтрият „ този грешен свят, безразличен към молитвите ти” винаги има един последен изтрел, запазен за тъгуващия. Но за предпочитане е: да направиш усилие и да изкачиш своя проход „Ариран”. „Ариран”- тази корейска песен казва всичко, което изтича между пръстите на живота. Китайският йероглиф за „Ариран” означава „утвърждавам”.

Arirang (2011), документален филм на Ким Ки Док-награда „Особен поглед”- Кан 2011

публикация за новия брой на FORMALNO.COM