сряда, 8 февруари 2012 г.

„SHAME”- срамно е да не го усетиш!



„SHAME”- срамно е да не го усетиш!

За първи път ми се случва да гледам филм два пъти (ела, АCTA, завържи ме!) в отчайващо качество и въпреки това, да съм обсебена от него. Филмът е беден на диалози, няма екшън, но има разголване и телесно, и душевно, факт, който вероятно все по-малко откривам в реалното ни общуване. „Shame” е втората лента на режисьора Стив Макуин, в която след дебютния му „Глад” (2008), той отново работи с невероятния Майкъл Фасбиндер. През последната година Фасбиндер впечатли с играта си в „Опасен метод” като д-р К. Юнг в „Джейн Еър”. За почитателите на жанра фентъзи, Фасбиндер влезе под кожата на свръхгерой в „Х-Мен: Първа вълна”. Благодарение на актьорското му присъствие в артхаус лентата „Аквариум”(2009) се влюбих в „california dreaming”, изпълнена от Боби Уомак.

„Shame”(„Срам”) е филм, чието действие се развива в Ню Йорк, но градът е представен отстранено, без блясъка и типичната медийна представа за шум, тълпа, напрежение. Трейлърът на лентата съдържа точна оценка - този филм е една вълна, която подобно на „Последно танго в Париж”, шокира, коментира същността на сексуалното чувство, надскача с безмълвието си обичайното, очакваното.

Брендън (Майкъл Фасбиндер) е добър бизнесмен, притежава отседналостта и уредеността на един осигурен живот. Има всичко, с едно изключение - липсва му сексуална спонтанност. Липсата се лекува с всички възможни средства - порно, случайни контакти, компаньонки, онанизъм...

Специалистите биха определили статуса на Брендън като заболяване: сексуална зависимост. Според същите, заболяването предизвиква срам поради честотата и прикритостта на задоволяване на тази крайна обвързаност със сексуалните нужди. Сексуално зависимите, подобно на другите зависимости чрез зависимостта си избягват стреса, усещането за хаос, умора от липсата на център в живота. Сексуално зависимите са като хазартни играчи, които за 8 минути (времетраенето на половата задоволеност) трябва на всяка цена да отключат от мозъка си най-сладкото вещество: ендорфин. Ендорфинът те прави щастлив, откъсва те от гравитацията на живота, създава приятното усещане за безсмъртие.

В живота на Брендън винаги е присъствал един дразнител - сестра му Сиси (Кери Мълигън). От какво естество - отговорът ще откриете в епизода: Сиси пее в локал eвъргрийна „Ню Йорк, Ню Йорк”, а върху бузите на Брендън се плъзгат сълзи - тази неприкрита спонтанност е липсващото звено или загубата на сексуалната невинност. След като Сиси прави секс с шефа на Брендън, при това в апартамента на Брендън, сексуалната подтиснатост и сексуален гняв до краен предел провокират Брендън. За една вечер той опитва всичко - пребиват го, прави любов с мъж, участва в тройка... В същото време Сиси за пореден път опитва самоубийство. Опитите в тази фамилия са недостатък, лош навик...

„Брендън, може би душите ни не са за този свят!”- думите на Сиси звучат като сентенция за света на съвременния човек. Въпреки цивилизационните постижения, съвременният човек не може да се съвмести със света и все повече се обърква, потъва в неговата матрица. В „Shame” сексът и смъртта са като сиамски близнаци - залепнали, чудовищно срастнали се в консумирането на изкуствено създадена страст. Финалът от тази задъхана обсебеност е ясен, но все пак може да бъде забавена инерцията му, като освободим чувството си на СРАМ...

Майкъл Фасбиндер не е сред номинираните за „Оскар” тази година. Вероятно „креативността” на журито напоследък страда от дефицит на актуалност, но пък за сметка на това списъкът от награди за играта му е внушителен:

Seville European Film Festival,

2011 Venice Film Festival,

Online Film Critics Society Awards - 2011,

2011 - Florida Film Critics Awards,

British Independent Film Awards- 2011,

Alliance of Women Film Journalists Awards- 2012,

Vancouver Film Critics Circle Awards - 2012,

London Film Critics' Circle Awards - 2012,

Richard Attenborough Regional Film Awards – 2012 и др.


„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева


(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)


Една статия от: www.why42.info публикувана на 8.02.2012