танц: Мила Искренова в Дракула ленд

направих това интервю с мила искренова с голям кеф :), защото е кеф, че все още има такива личности като нея в грустната ни държавица...


танц: Мила Искренова в Дракула ленд

Светът обича забавленията. Те ни отдалечават от чувството за предопределеност и смърт. Някои посещават "Дисниленд", други "Макдоналдс" и подобни фаст фуд хоризонти, трети като мен, предпочитат кино хорър ленд (разбирай истории, с преобладаващ страховит характер, доста откъснати глави, летяща кръв и пр.) - антистрес терапия. И докато пътешествам в света на въображението, ето че се появи нов, при това роден хорър артефакт Дракула ленд - „Дневникът на Дракула”.
Това е нещо като храна за изчезващите видове, сиреч тези, които имат мисли в главата си вместо бръмбари. За „Дневникът на Дракула” светът е огромна касапница. Единствено там, кръвта не е привилегия, а знание.
Ако още не си разлистил този нов дневник, време е да го направиш, при това не е нужно да го четеш. Настаняваш се удобно и наблюдаваш как едни грациозни, млади тела се движат, докосват, свличат върху танцов под, а от дълбините на съзнанието им излиза Дракула, който постоянно се забърква в интриги с красиви жени, естествено, за да им изпие кръвта.
„Дневникът на Дракула” е танцов спектакъл, замислен от хореографа Мила Искренова, изпълнен от прекрасните танцьори на балет „Арабеск” и гостуващите в проекта артисти Деян Донков като Дракула и Биляна Петринска, като множеството проявления на Преди да започнем разговора с Мила Искренова, тя ме запозна с концептуалната страна на „DRACULA PROJECT”, определян от нея като „цивилизационен”, защото Дракула за хореографа е отражение на съвременната ни цивилизация. Той е продукт за масова употреба, но по-страшното според мен е, че той е новият човек-робот.

ЛЮБОВТА Е НЕПОСТИЖИМ МИРАЖ

- Какво от първоначалния си романтичен, енигматичен и екстатичен ореол според Вас в наши дни е загубил Дракула?
- Реалният първообраз на Дракула е трансилванският владетел Влад Цепеш, станал известен с пословичната си жестокост. При него се е случило точно така – той се превръща в изверг след като загубва любовта си. Негови врагове измамват любимата му жена, че е загинал в битка и тя от отчаяние се самоубива. След това Влад Цепеш се превръща в ужасяващо жесток тиранин. По-късно неговата мрачна фигура бива митологизирана в романа на Брам Стакър, който го превръща в „продукт за масова употреба” в областта на изкуството. Този измъчен дух, копнеещ за вечна любов, е като че ли носител на извечния стремеж на човека към безсмъртие, но гледано през призмата на мрака. Идеята за вечността на любовта в отвъдното е също толкова стара. Опасявам се, обаче, че днес живеят вече пра-пра-правнуците на Дракула, за които любовта е не толкова копнеж, колкото непостижим мираж, абстракция, недостижима релност. Ужасявам се от прагматизма на нашето време, който изтласка сантименталността и чувствеността в таванските помещения на затормозеното ни от материални съображения съзнание и ги превърна в евтин, циркаджийски реквизит, намазан с гланц за устни. Днешният Дракула на е романтик. Той е перфиден циник и психолог добре познаващ човешката природа, манипулиращ и прелъстяващ жертвите си чрез различни съблазни, включващи любовта и секса.
- Ако изследваме хронологически посланията от света на киното, като че ли Дракула на Гари Олдман и филмът на Франсис Форд Копола от 1992-а носи най-сложна характеристика - остатъците от романтичното и светлото начало в съзнанието му се сблъскват с традиционния код „Дракула”. До каква степен киното като най-атрактивна визия „осветляваше” спектакъла? Какво е значението на мултимедията във Вашият проект?
- Постарах се да видя доста филми. Те ме изненадваха преди всичко с бутафорията си и с ироничното си в различна степен отношение към персонажа на Дракула. Съгласете се, че дългите зъби и нокти, и обелените очи стоят повече забавно и кичозно, отколкото като сериозна заплаха, освен ако не сме в предучилищна възраст. Но моето основно любопитство беше: какво стои зад бутафорията, защо Дракула се консумира с такъв интерес и днес. Задачата на нашата мултимедия беше поверена и майсторски решена от Никола Налбантов, с когото се надявам отново да работя. Тя прави различни асоциативни връзки, гравитирайки около основните теми за кръвта, любовта, смъртта, секса, властта и насилието. Функцията й е да провокира размисли, а не да илюстрира историята, тъй като тя трябва да се получи в мозъчната кутия на зрителя.
- Повече от половин година работите върху основния персонаж. Как се появи заглавието „Дневникът на Дракула”? Каква според Вас, е рецептата за добра симбиоза между драматургия за танцов спектакъл и крайния резултат?
- Когато се обърнах към Милена Фучеджиева с предложение да напише монолозите на Дракула, тя ми отговори с радостни подскоци и обясни, че вампирската тема отдавна я вълнува и че и без това е имала намерение да напише дневник на Дракула... Така тя стана неволна кръстница на спектакъла, още повече, че нашият мрачен герой преминава през различни епизоди и етапи на развитие: от стар вампир – аристократ той еволюира до кандидат за политик и то президент.
Още в началото обясних на актьорите, че не съм драматичен режисьор и не се занимавам с психология, а с образи и кодове. Те трябваше да играят добре познати клишета, в които да ситуират синтезираните философско-поетични пасажи от текста. Доста сложна задача беше за мене да направя така, че текста да не стои самоцелно и мисля, че имам още да узнавам в тази посока.
- През какви фази премина работата Ви с автора на драматургичната основа Милена Фучеджиева?
- Поради голямата си заетост, контактувахме предимно чрез имейли. Дадох й да прочете сценария и идейния проект. Тя го хареса, после се срещнахме, за да й обясня как си представям нещата и после тя периодично ми пращаше текст на части... След като вече го бяхме разработили с актьорите, имахме срещи и с тях, за да съкратим и редактираме избраните моменти. После тя дойде на репетиция в залата, изгледа всичко и се трогна до сълзи, от което пък аз се успокоих...
Много съм признателна и на останалите ми сътрудници: Емилиян Гацов – Елби, който направи силно въздействащи музикални колажи около бароковите парчета на Хендел, Вивалди, Пърсевал и Скарлати. Никола Налбантов изгради видео експресията на спектакъла, а Нина Пашова, създаде сценографските решения на нашия забавно и хладно разпадащ се свят.
- Имате опит с актьорите Деян Донков и Биляна Петринска. И двамата са доста заети. Каква е тайната да мотивираш един артист да даде всичко от себе си, въпреки „непосилната лекота на битието”, в което днес се работи?
- Познавам и двамата отдавна. Биляна е моя студентка, а с Деян сме работили много пъти заедно и винаги съм отчитала невероятния му усет за движение и способността му да танцува. И двамата приеха с радост предложението ми да участват в спектакъла, както и идеята за Дракула. Идваха на първите репетиции с танцьорите. Деян беше много зает и в Народния театър, но Биляна идваше и на екзерсиси. Разбира се те не са танцьори, но целта беше да се свържат органично с трупата и мисля, че това се получи.
- Заявихте, че след „Дневникът на Дракула” започвате своя борба за повишаване на социалния статус на танцьорите. Подигравка е те да получават 350 лева месечно, а работят в не особено приветливи условия. Всъщност театралната реформа роди интересни хермафродити-обединения. Как би трябвало да се прави културна стратегия в България, при условие, че пошлост дебне отвсякъде?
- Силно се надяваме Арабеск да „надживее” и тази криза... Съзнавам, че ситуацията е сложна, по цял свят в момента се закриват трупи, но ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да запазим тази трупа с 45-годишна история. Не става въпрос за битка, а за разбиране, че Арабеск е уникален за страната. Това че го има, гарантира съществуването на цял жанр, който без него би затънал в съмнителното ниво на полупрофесионалния ентусиазъм. Арабеск винаги е помагал на млади хореографи и танцьори, отглеждал ги е, след което измъчени от бита и притиснати от мизерията, голяма част от тях заминават за чужбина. Искам тази порочна практика да се спре или поне да немалее.
- Колко цигари изпушихте, колко кафета и валидоли изпихте, за да се стигне до премиера?
- За щастие, докато работя не пуша. Кафета пия много, винаги. Но с валидолите наистина бях на „ти”, особено последните дни, когато трябваше да качим спектакъла на сцена с две репетиции. За всеки театрал е ясно какъв стрес означава това.
- Арабеск наподобява като функция и замисъл Нидерланд Денс Тиътър и все пак, какво е необходимо според Вас да се случи, за да имаме на родна сцена, широта и свобода на изказа като технически параметри?
- 13 години след създаването си Нидерланд Денс Тиътър получава специално построен за него театър с две сцени... Ние искаме една, модерна и функционално оборудвана със съвременна техника. Ръководството на ДМТЦ е изпълнено с разбиране към нас, но бюрократичните параметри са такива, че спектаклите ни имат кратък сценичен живот. Танцьорите стоят в трупата само заради изключителната си любов към съвременния танц – това е истината.
- Каква и коя е Мила Искренова след като написа и прочете „Дневникът на Дракула”? Успя ли да „открадне” поне едно магическо ключе от доспехите на Влад Цепеш?
- Доволна съм от свършената работа. По всеобщо мнение спектакълът има вид на нещо „направено в чужбина”, което е комплимент, макар и тъжен. Научих много и дадох много. Какво повече да искам?
* „Дневникът на Дракула” - 16 март, ФКЦ-Варна, 19.00 – зала 1

текст от 6 брой на он-лайн списанието formalno.com- има и много снимки от спектакъла