ВЪЗБУДИ МЕ, АКО МОЖЕШ !
КИНО- СПЕЦИАЛНО ЗА БРОЙ СЕДМИ НА FORMALNO.COM
ВЪЗБУДИ МЕ, АКО МОЖЕШ !
Планини.Пусти пътища.Още пусти пътища.Трактор на пуст път.Пощенски кутии.
Дом със сателитна антена.Пуст двор.Тъпи овце.Тъпа плевня.Тъпи момиченца на батут.
Добре дошли в Шкодамин! Същото е в сила и за малките селища в България, с изключението, че момиченцата тук не скачат на батут. Така започва норвежкият филм „Възбуди ме, по дяволите!” Не, това не е софт порно филм, а филм за нелепото бреме да си тийнейджър и да не си в състояние да си озаптиш хормоните. „Възбуди ме, по дяволите” е горчива комедия за проблемите на 15 годишните и начина им на общуване по между им. Подобен филм в родното кино няма да видите скоро, защото родната режисура и драматургия не обичат да опростяват нещата. А за младите трябва да се говори с лекота, без да се имитира техния сленг.
„Възбуди ме, по дяволите” е носител на Гран при за сценарий от фестивала в Трибека през 2011 и също така отличник и от фестивала в Рим през същата година. Режисьор на забавната история е Янки Якобсон, а ролите на хормоналните възбудителки се изпълняват от натурални тийнейджъри.
Фабулата:Алма (Helene Bergsholm) до такава степен е тресната от прилива на сексуалната си вълна, че почти всеки ден ползва телефонните услуги на „ДИВИ И МОКРИ ФАНТАЗИИ, където се е сприятелила с един от най-възбуждащите служители Стиг. Понякога вместо възбуди, получава от него съвети как да се почувства по-добре в безкрайния хаос от липса на доверие. Алма е влюбена в Артур, симпатично момче, което свири на китаа в църковния хор. Алма има и две приятелки, едната мечтае да замине за Тексас, където ще протестира срещу смъртното наказание.Затова всяка вечер пише писмо на американски затворник-убиец, споделяйки му проблемите си в забуданото селце Шкодамин. Втората приятелка на Алма, пък постоянно пие бира и има навика почти като тик да си маркира с гланц устните. Училището в Шкодамин също е „пекрасно”, децата си разменят трева сякаш е дъвка и постоянно се натискат в училищния автобус. На парти, тихият Артур докосва Алма по доста необичен начин. Алма разказва историята на приятелките си и за финал получава прякора „Алма-членът”. От тук започва и голямата трагикомедия: да се реабилитираш в място забравено от Бога, в което имаш две възможности: да станеш продавачка или да се ожениш, работейки професията на ... продавачка. Другият проблем е, че Алма има голямо сексуално въображение-представя си по забавен начин всяка евентуална среща с младеж или мъжага, така че на моменти започва да се обърква, кое е реалност и кое плод на неосъществени желания.
„Възбуди ме, по дяволите” не е сладникава романтична боза, не е и киношедьовър, но си има достойнства: умее да те накара да се усмихваш на малките парадокси, с които съдбата ни е принудила да се съобразяваме. „Възбуди ме, по дяволите” е филм за опита да не си аутсайдер, в общество, което е приело като норма консуматроския патос на живеене. „Възбуди ме по дяволите” е и филм за това как родителите могат да общуват с тийн-поколението, ако все пак си заделят време за това сложно упражнение. „Възбуди ме по дяволите” показва по нестандартен начин и представата за това що е то „пенсионер”- пенсионерите са най-добрият АГЕНТ 007!
Ето защо преди отново да попитате вашето отроче: „Как бе в училище днес?”, за всеки случай си пуснете „Възбуди ме, по дяволите”- ще спестите нерви, а и ще сте бетонирани от към информация...
Елица Матеева
