понеделник, 26 март 2012 г.

„КОЧЕГАР” (ОГНЯРЯТ)- ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ, СССР!



„КОЧЕГАР” (ОГНЯРЯТ)- ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ, СССР!

Миналата година на фестивала „Любовта е лудост”, режисьорът Мурад Ибрахимбеков ме провокира с предложението да гледам филма на А. Балабанов, с думите, че това е филмът, който му е въздействал като харакири. Кочегарят или човекът работещ в едно котелно помещение наподобява пост-социалистическо обобщение на руската версия: самурай-ронин*.
Тези, които следят съвременното руско кино, изследващо руската действителност в крайната й бруталност, са наясно, че до този момент режисьорът Балабанов е нямал слаб филм в тази посока. В България той е известен с филмите си „Брат”(1 и 2), „За изродите и хората”, „Война” , „Не ме боли”, „Морфий”, „Груз 200”. Особено близки на сърцето ми са филмите с участието на Сергей Бодров, но филмът, който ми отсече главата преди „Огнярят” , бе „Груз 200”!
„КОЧЕГАР” е тъжна притча за обезкостяването на чистите идеи, за обезмислянето на вярата в доброто, за хората, които не могат да се приспособят в свят на разруха, корупция и политически игрички.
Имало едно време един майор (якут) – герой на СССР от войната в Афганистан. Майорът Иван Скрябин - великолепно изпълнение на Михаил Скрябин(1946-2011), претъпява травма в следствие на сапьорска акция и се завръща в родината като герой с мозъчно заболяване. Санкт-Петербург през зимата е по-бял и от смъртта, но при Иван-Кочегарят е уютно, топло, отбиват се всякави хора. Някои от тях му гостуват, за да изгорят трупове в котелното му, други като момиченцата Лена и Вяра сядат на едно дървено столче и се втренчват в огъня. А кочегарът им разказва историята за руски разбойник-каторжник, наричан от якутите „хайлах”, който се гаври с якутските девойки. Кочегарят иска да напише роман на тази тема, за трудното битие на своя род. Върху стара пишеща машина, бавно и тихо кочегарят записва мислите си. Бивш колега от войната – сапьорът Михаил обяснява на Иван, че всеки, който се изгаря в пещта е лош човек с нечиста биография. Щом това са лоши хора, огнярът е длъжен да помага и наистина Иван не се съпротивлява. Иван живее сам, съпругата му го е изоставила и редовно се обажда на дъщеря му от Детройт. Дъщеря му Саша, пък го е изгонила от кокетната си квартира. Тя развива бизнес с дъщерята на Михаил-продават шуби (якутско производство). Вася (един от служителите на Михаил) прави секс едновременно с Маша (дъщерята на Михаил) и Саша. Когато Маша открива изневярата на Вася, моли баща си да ликвидира приятелката й Саша. Вася я убива, а таткото – огняр я...отваря котелното помещение за тяло, представено от Михаил като проститутка и крадла, чийто баща е депутат от лошите-корумпиран тип. След време Иван Скрябин разбира какво е направил и отмъщава за смъртта на своето дете, отмъщава за лъжата, в която е живал и приключва съществуването си като истински самурай.
„На война винаги се разбира, кои са нашите и кои врагове, а сега всички са „наши””, това са последните филми на Иван Скрябин преди да посрещне играещите огънчета от котелното, а малката Лена ще направи снимка на Иван с думите „Чичко, Кочегар, тече ви кръв!”
В саундрака към филма участват изпълнители като „Дидуля” и тяхната „Русская”, група „Агата Кристи” с „Истерики”, Владимир Кузмин със „Смешно сърце”. Музиката
на филма е като контрапункт на разиграващия се ужасен епос. Ироничният и игрив мелодичен нюанс отразява отношението на режисьора към руската действителност-тук
животът няма стойност, няма смисъл, тук честта и достойнството са думи от вехт завет-отавна заключен, забравен и забранен, а може би и изгорен.

С „Огнярят” се закрива София Филм Фест във Варна-27 март, зала „Европа”, 20.00 ч- ФКЦ – Варна.

*Ронин- в буквален превод - „странник“, самурай без господар

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)