ЗЕМФИРА - тъга, цигари и небе
МУЗИКА
ЗЕМФИРА - тъга, цигари и небе
специално за брой 7 на FORMALNO.COM
На 4 .03. 2012 ПУТИН спечели изборите за президент на „разораната целина”*.Чувствам как нервите ми играят на пинг-понг със стомашните ми сокове. И докато надничах в You Tube като ловец на сърца, сред протестите на опозиционно настроените млади, сред акциите на голи руски девойки край избирателните урни в знак на протест срещу фигурата ПУТИН, попаднах на една песен „СПАСИБО” с автор ЗЕМФИРА.
Когато бях 8 клас, в кино КУЛТУРА (отдавна погребано), гледах филмът „АССА” (1987г, реж. Сергей Соловьов). Финалният му епизод е с ВИКТОР ЦОЙ – икона, легенда за годините, в които СССР се разбиваше на съставните си кости, а държавите сателитки не искаха да са повече част от социалистическия съветски мустак. Последните минути на „АССА” завършват с рефрена на Цой : „Промяна, искаме промяна!”.
Какво е общото между Цой и ЗЕМФИРА? Може би, че си ги представям самотни на празна улица-пушат, докато дъждът рисува езера с телата им...Красота! Днес ЗЕМФИРА е онази приказка, която Цой не дописа заради нелепата му смърт. Вярно е, повечето погалени от Господ рокаджии умират млади.
Земфира е женският, нежен и лежерен Цой. Но когато я чуеш да освирепява с китарата, разбираш какъв МАЧО се крие под тениската й. Толкова ток има в това крехко женско тяло!
Земфира Талгатовна Рамазанова е с башкирски произход, родена е на 26 август, 1976 в УФА(СССР). Семейството й е с типичния за онова време статус на съветска (разбирай фригидна) интелигенция: баща- лекар, майка-учителка по история. От малка Земфира започва да проявява интерес към всичко с колорит и мирис на бунт зарибена от по-големия си брат-почитател на хард рока. След тренировките й като баскетболистка, другото по важност сериозно занимание е: да слуша „QUEEN”, „Uriah Heep”, „Nazareth”.Вероятно мирното население на Уфа има втора специалност ФОКУСНИЧЕСТВО, защото по какъв ли друг легален начин е то се е сдобивало със западна музика в онези години на зрял социализъм? Настъпва моментът, в който Замфира трябва да избере: дали да продължи кариерата си професионално като баскетболистка ( през 1990 е вече част от Башкирския национален отбор на девойките по баскетбол) или да се отдаде на страстта си към електрическите китари. 1990 г се оказва пикова за руските групи: КИНО, АКВАРИУМ, Наутилус Помпилиус – техният разтърсващ музикален протест срещу действителността предопределят избора на ЗЕМФИРА да нахлуе като самоуверен хашлак в света на музиката. Земфира завършва пиано с отличие в Училището по изкуства на град Уфа. Но не очаквайте, че автоматично е попаднала сред звездните страници на луксозните московски списания. Апропо, едно от малкото неща, които ЗЕМФИРА ненавижда са папараците. ЗЕМФИРА не обича да
дава инетрвюта. Първата работа, с която се захваща е тон-инжинер в радио „ЕВРОПА+”.В свободното си време, при домашни условия бъдещата лейди на алтернативния руски рок записва първите си демо версии. Така се раждат синглите „Сняг”, „Защо”, „Синоптик”, които попадат в дебютния й албум през 1999.Към Земфира се присъединяват приятели и се създава новата руска група, която бързо се превръща в сензация. Но за да те открият, трябва и малко късмет-в случая един от продуцентите на популярната руска формация „МУМИЙ ТРОЛЬ”- Иля Лагутенко прослушва случайно демо запис на ЗЕМФИРА и решава да покани никому неизвестната башкирка в МОСКВА. А след това? След това е ясно-появяват се песните и клиповете. „Търся”, „Аривидерчи”, „Разходка”, „Цигари”, „Прости ми, моя любов”, „Мачо”... Една от големите мечти на ЗЕМФИРА СЕ СБЪДВА: на руските МТВ-и награди (16.10.2004), Земфира свири заедно с „QUEEN” като изпълнява „ We Are the Champions”. Сред най-интересните й концертни участия, критиката определя личните й интепретации върху 4 песни на Виктор Цой на мега концертите в Москва и Санкт Петербург (октомври 2010) „20 години без група „КИНО” в памет на Виктор Цой. Земфира е една от малкото жени, имали шанса да свирят на една сцена заедно с The Prodigy, Adam Lambert и Korn.
Какво ли е усещането, когато през раменете ти да минава нежност, от която не можеш да си поемеш дъх? То е като да се събудиш без да го желаеш от граченето на московските врани, уж нещо обичайно и не съвсем. Ако някога се срещна наживо със Земфира, единственото, което ще я помоля е: заедно да изпушим една цигара на някой таван, защото обикновено в поезията й цигарите и таваните са като сиамски близнаци-скачени съдове. Но няма да се случи и в тази несподеленост има толкова много истинска емоция и тъга, заради, която си заслужава да напълниш джобовете си с небе, да тичаш до припадък, да се опиташ да бъдеш СЕБЕ СИ!
ЕЛИЦА МАТЕЕВА
АЛБУМИ
Земфира (1999)
Прости Меня Моя Любовь (2000)
14 Недель Тишины (2002)
Вендетта (2005)
Zemfira.Live (2006)
Спасибо (2007)
Z-Sides (2009)
Zemfira.Live2 (2010)
*„РАЗОРАНАТА ЦЕЛИНА”-роман от МИХАИЛ ШОЛОХОВ (1905-1984)-съветски писател, НОБЕЛОВ лауреат
