вторник, 3 април 2012 г.

„МЕЛОДИЯ ДЛЯ ШАРМАНКИ” - АРОМАТИЗИРАЙ СВОЯ ТУНЕЛ С ШАНЕЛ!


 
„МЕЛОДИЯ ДЛЯ ШАРМАНКИ” - АРОМАТИЗИРАЙ СВОЯ ТУНЕЛ С ШАНЕЛ!


" толкова много хора, какво пространство-широта, какво пространство-тълпа-,тълпа като звездно небе, а на площад "ГЛАДЕН спазъм", се намира дом с адрес -"люта зима"....из монолога на Кися в „ Мелодия за латерна”


От всяка латерна звучи красива музика, която те отнася в мечти и сънища. А колкото по-подновена и модернезирана е латерната, толкова мелодията й е по-кънтяща на кухо. Разсъждавам за мелодията на латерната-общество, изсвирена ловко, без сантимент, брутално и с изключителна ирония от руската режисьорка Кира Муратова във филма й „Мелодия для шарманки”(2009). За познавачите на руското кино Кира Муратова е нещо като Никита Михалков, а според мен... и повече, защото винаги стои встрани от блясъка на медии, но за сметка на това гази като валяк фестивали и продължава да „дразни” с жестоката си сатира потъналите в лично самодоволство зомбита от екс съветския режим.
  „МЕЛОДИЯ ЗА ЛАТЕРНА” е странен филм, експеримент, всъщност Кира Муратова не е спирала с новаторските си подходи, независимо, че е 78 години.Но за талантливите в изкуството, възрастта е без значение! Историята на братчето и сестричето Никита и Альонка е като хорор приказка за Хензел и Гретел в 21 век. Коледна приказка за две деца, с различни бащи по произход и обща майка, починала наскоро. Никита (Роман Бурлака) и Альонка (Лена Костюк) трябва да бъдат настанени в домове, разделени един от друг. Според социалните служби Никита е умствено изостанал и има нужда от определени грижи, а според мен руските социални служби страдат от подобно заболяване, защото децата в този пощурял свят са най-адекватните в мисли, чувства и светоусещане. И за да се хиперболизира изтрещялостта на руската действителност Кира Муратова привнася в лентата си един типичен театрален език, доближаващ се до биомеханиката в руския театър от началото на 20 век- често в лентата ще откриете независимо от мястото(гара, мол, влак, казино) хора, които си задават един и същи въпрос поне десет пъти с повтарящ се мизансцен. Дали краставичките са мариновани или не? Дали Успенский переулок номер 10 е на края на света или всички са забравили къде са?
 „Аз съм търпелив, а моята сестра Альона казва, че съм зъл и неблагодарен,а всъщност обичам котките”...струва ми се, че едно подобно изречение на Никита е достатъчен маркер, за да усетите, суровостта на филма. Тази иронична лента е страховито мрачна, защото с преекспонирането на бита и лудостта в него е наподобява на приказка за социалния вампиризъм, в който живеем.
  А първите кадри на филма са толкова нежни: влак, в него две възрастни баби- сестри, всяка една на друга оправя косите й, с обич и внимание всяка от тези сестри поставя на другото си АЗ-шапка, защото навън е студено...Всеки човек заслужава обич и грижа, защото така повелява Господ!
  Альона и Никита ще бъдат ограбени от деца, ще попаднат в ЖП гарата на Киев, ще бъдат излъгани от една майка с дете заради някакво си евро и въпреки любовта си към родителите си, нито един от техните бащи няма да ги открие. Те ще се разминат с тях, както и с живота си. Съвсем случайно.

  Коледна суматоха ще бъде в разгара си, когато Котик (Олег Табаков) и любимата му Кися (Рената Литвинова) ще си поиграят на благотворителност. Идеята им е: да намерят едно бедно дете и да го нахранят. Котик открива Никита, докато сестра му Альонка е обявена за джебчийка в хранителен магазин. Котик телефонира на Кися,че е подготвил изненада – момченце, сираче, като ангелче прозрачно. Кися, пременена като фея, търси Никита в мола, но Никита отново е подгонен от деца, които просят, и ето феята възкликва: „Е, добре, тогава ще раздавам бонбони като миналата година на други деца!”

  На Рождество в „Мелодия за латерна” се случва „приказната разпродажба” на човешкото. Вместо хора, откриваме автомати, заляти с емоционален борш от пошлост, тъпота и егоцентричност. На Рождество със сигурност ще посетиш адрес „ЛЮТА ЗИМА”, ако приличаш на дете, а Альонка и Никита ще се слеят като онази кибритопродавачка от приказките на Андерсен със смъртта.
С оригинална музика към филма участва Земфира, 4-те й песни прерязват сърцето като самурайски меч. Достатъчно е да чуеш „1000 години” или „В мен”, за да се превърнеш в анти – теза на тази безжизнена мелодия за стара латерна.


„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)