ЗА НОЙ, БАБИТЕ, ЛУДИТЕ, ТАКСИТАТА И ЖИВОТНИТЕ НА ДОЛНАТА ЗЕМЯ

ЛИТЕРАТУРА:ЗА НОЙ, БАБИТЕ, ЛУДИТЕ, ТАКСИТАТА И ЖИВОТНИТЕ НА ДОЛНАТА ЗЕМЯ

 специално за новия брой на FORMALNO, който излезе днес

„Ной дава последни указания на животните” е най-новият сборник с разкази от Калин Терзийски. Нов и не последен, надявам се, защото няма да има кой да ни дава указания за долната Земя. Доколкото се възприемам като  animal, успокояващо си казвам, че в благодарение на корена на тази чуждица, все още тлее моята anima, та докато някъде все още се говори за душа... не е настъпил краят на света. И за да бъда съвсем актуална, на помощ  идва един от последните разкази в новата книга „Започни да ядеш”- там героите си говорят за края на света в една лудница, а краят е изтипосан като народна шевица върху тялото на пациент (жена), самонаказваща се заради греховете ни човешки. Странни истории, „м-да”. „М-да”-то на автора често навестява новите разкази. То е особено „м-да”-звучи ми като мекото „Хм” на Пух Мечо. „М-да” е констатация, че светът като измерение е загубил отдавна всяка мярка (морална, етическа, естетическа) и вероятно е настъпил моментът, в който и ние, като Ной от едноименната история, да влезем в Зоомагазин и да потърсим животни за новата колекция, подходяща за след КРАЯ. А краят е напълно сигурен, безотказно работещ като блокиране на фейсбук приятел, като съобщение в социалната мрежа, че някой е вече R.I.P.

  „Ной дава последни указания на животните” е четиво за безделници, разбирай хора, които се опитват да се артикулират чрез личната си креативност. Днес безделници са авторите, пишещи сами живота си, без да очакват одобрение-тези съвременни писатели „развейпрах” са симпатични заради способността си да анализират конвенциите на личните компромиси. Да анализираш-да оценяваш и да поемаш отговорност- това си е почти чудо, достойно за сравнение с подвига на Исус около рибите и хляба...

   В „Ной дава последни указания на животните” има и екшън, и философски нощни съждения за смисъла на живота, има и секс, и описание на един епичен бит, който мъждука в детските ни спомени. Има...има...! От всичко за всеки! Стига „за всеки” да обича четенето.

 След последния разказ („Всичко за баба ми”) разноцветните парчета от спасителния сал на Ной се превръщат в шарено одеяло, с което можем да благословим съня си.

А Ной продължаа да събира колекцията си. Да му пожелаем: успех!

PS Авторският хонорар от изданието на сборника с разкази „Ной дава последни указания на животните” се даряват за лечението на Пламен Войков, който боледува от Таласемия майор.