„ТОМБОЙ”- бъди това, което си!

 

 

„ТОМБОЙ”- бъди това, което си!

 

Представете си филма „Момчетата не плачат”, само че с десетгодишни! Чувам възгласи на неодобрение, извиращо от гръдта на пуритани. Последните обаче пазят в строго секретна тайна какво правят нощем, как и с кого... Уважаеми дами и господа, нощите са за това: да бъдете интимни и насаме със себе си.

Чудех се по какъв начин да интерпретирам понятието „tomboy” адекватно на български, тъй като Европа-та отдавна не му обръща внимание. Тук заради ориенталския петвековен непукизъм и още вековен социализъм, статусът „tomboy” се сочи с пръст и ако все още живеехме в годините на БЕЛЕНЕ, задължително момиченцата, които се държат, обличат и носят по улицата като момчета щяха да бъдат натоварвани в камионетки и после...то се знае!

През последните години възникна дори модно явление „tomboy”- в тийн модата за момичета, в младежката мода за момичета да навлизат атрибути от момчешката мода-шапки, тиранти, къси панталонки...Всъщност съвременната българка, за да удържи на темпото и напрежението, отдавна е култивирала момчешко поведение и едва ли осъзнава, че то се нарича „tomboy”.

Някой би ме репликирал, че крайното „tomboy” поведение води до изкривявания и психически заболавания. М-да, спокойно, това, за което си мислите, уви, вече не се третира като болест, може да проверите в световния класификатор на болестите (дори и психическите), а и филмът, за който пиша днес е красноречив пример, че всяко човешко същество трябва да се вслушва единствено в знаците на тялото си. За да му е вярно.

„ТОМБОЙ” е вторият игрален филм на младата френска режисьорка Селин Сиама (родена 1978). Предишната й кинотворба „Водни лилии”, по подобие на „Томбой”, анализираше с вещина и зрялост проблемите на съзряването. Ако „Водни лилии” имаше 2 международни награди, 4 номинации, сред които и престижната „Сезар” в 3 категории, то втората й творба й се отплаща двойно.*

Но най-интересното предстои, защото на 6 май, тази година ще се разбере дали малката  Зои – нашият ТОМБОЙ (Zoé Héran) ще се сдобие с наградата от 33 издание на наградите за млади артисти в Калифорния, където тя се конкурира в категорията „главна роля за най-добър артист в чуждестранна игрална лента до десет годишна възраст” заедно с млади актьори от Канада, Испания, Белгия и Германия.

Френският „Томбой” е нискобюджетен филм, според Холивудските аршини-стойността му е 1 милион евро, заснет е за 20 дни, а сценарият е написан за три седмици. Най-голямото предизвикателство за младата режисьорка е да се открие дете под 10 години - момиченце, което да прилича на момченце. Обявава се кастинг и още на първия ден Селин е впечатлена от дългокосата Зои.

Както и във „Водни лилии”, действието на „Томбой” се развива в едно предградие на Париж. Краят на лятото е. В квартала се появява ново семейство, което очаква трето дете. Зрителят вижда малчуганите: момче и момиче. Изненадата е, че Микаел не е Микаел, а Лор. Късо подстриганата Лор с телце, по което се броят ребра и мускулчета, по никакъв начин не прилича на момиче, освен че от сините й очи струи особена светлина и нежност. В сюжета на филма липсва яснота защо Лор предпочита да играе ролята на Микаел, но зрителят остава с впечатление, че и преди новото жилище Лор е искала да бъде момче, защото винаги се е биела с момчетата, които са нагрубявали малката й сестричка Жанин. Объркването настъпва, когато първото дете (Лиса) пита Лор как се казва..., взимайки Лор за едно симпатично, интересно момче, различно от всички гамени в квартала. Кратка пауза и отговор: Микаел.

Скоро Микаел-Лор се превръща в любимец на всички гамени: рита футбол, вкарва голове, играе на „Истина и предизвикателство”, плюе по момчешки. Нощем, глейдаки се пред огледалото, Лор се чуди какво става с гърдите й, да не би да са безследно изчезнали? А на сутринта с малко пластелин в банските се превръща отново в малчуган, който се боричка с момчетата край езерото. И настъпва най-трудният момент: този на първата целувка. Труден, защото Микаел-Лор не иска да лъже, от друга страна кой нормален тийнейджър би отказал на целувка от любимката на всички гамени в квартала Лиса?

Сестричката Жанин играе театъра на Лор, възприема я и като Микаел, дори понякога си фантазира истории с Микаел. Когато Жанин е нападната от един квартален побойник, Микаел-Лор се бие за честта и достойнството на Жанин. Побойникът си получава заслуженото. Браво на Лор! Но вкъщи идва майката с насинения разбойник да иска извинение и търси Микаел, а майката на Микаел-т.е.на Лор, е като ударена със светкавица.

Настъпват най-страшните часове за Лор, унижението от страна на родителите, слагането на роклята, с която Микаел отива при побойника и се извинява, децата, които проверяват дали Микаел е Лор. Тотално объркване! Но на финала, под едно криво дърво, където в началото Лиса се запознава с момчето, същото момиче се запознава с ... Лор. Децата могат да бъдат жестоки, но притежават онова, което ние не владеем: бързо им минава и започват всичко от нула.

„Томбой” е деликатен, нежен филм, в който вечният въпрос за смисъла на идентичностите някак си намира решение: ако искаш да носиш маратонки, потник, къси панталонки и се чувстваш гот в тях вместо в рокля с якичка- носи! Ако искаш да обичаш и можеш да обичаш-обичай! Другото няма значение.

Малката Зои е неотразима в тази роля. Прилича на Питър Пан, който в 21 век трябва да направи избор между красотата на полета или предсказуемостта на сигурното ежедневие. А животът е прекрасен, именно заради многообразието от хора, ситуации, истории, цветове, тела...

НАГРАДИ:

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)
Една статия от: www.why42.info публикувана на 30.04.2012 Bookmark and Share

Популярни публикации