неделя, 3 юни 2012 г.

МТФ”ВАРНЕНСКО ЛЯТО” 2012: „ЕДИН СЛЕДОБЕД” в тотална медитация

„Разказваха ми за случай от наши дни, в който млад, двадесет и няколкогодишен режисьор, гледайки спектакъл на Пина Бауш, възкликнал: „Ами че аз тези неща ги правя от няколко години вече...”. Седящият до него по-възрастен познавач му отвърнал: „Чудесно, млади момко, само че Пина Бауш прави  „тези неща” от 1974 година насам...” из „CHRONO DANCE” *

Такъв бе моят финал след като се насладих на прекрасния „Един следобед”, защото в салона на сцена „ФИЛИАЛ” столовете скърцаха фалшиво, а част от публиката не усети (въпрос на потребност) какво й бе предложено. За пореден път се убеждавам, че публиката на Варна не изпитва глад към другия свят отвъд нея. Преди всеки Международен театален фестивал тя е пренаситена от театрална продукция със съмнителен естетически произход и когато й се покаже сетивно, медитативно събитие, реагира като онзи двадесет и няколкогодишен режисьор.

„Един следобд” използва музиката на Дебюси и Малер в създаването на своя разказ. „Един следобед” е спектакъл, разчитащ на определено отношение, спектакъл, изискващ особено внимание. Концентрираното танцово соло на Емануел Егермонт започва, докато тялото е разположено върху пода.

То, подобно на съществото от „Прелюдия към „Следобеда на един фавън” от  Клод Дебюси, се разтваря за света. То се събужда бавно, като пеперуда, напускаща своята какавида. Първо ръцете, после краката, след това гръбнакът се подготвят за света. Ръцете придобиват извиката на лебедова шия, движението е грациозно, плавно. Тялото поема празното пространство като чертае в различни части кръгова диаграма.

Между отделните части от „Песни за мъртвите деца” от Густав Малер хореографът и авторът на „Един следобед”, драматургът Раймунд Хог, преминава по строго изчислена конфигурация на сценичното пространство, носейки чашки с мляко. При всяка нова песен, чашките променят своето място.

Танцът на Емануел Егермонт може да се разгледа като съвкупност от различни движенчески фигури, които се групират в няколко зони и се повтарят по определен начин. Фигурите като качествена характеристика и изпълнение отговарят на идеята за събуждане. Наблюдавам ги и правя аналог с начина на създаване на танца в наратива Пина Бауш. Един жест, разгърнат в развитие, се повтаря в пространството и така той придобива своя образ, който не може да бъде объркан със соло от друг спектакъл. Повторение, концентрация-медитация.

„Един следобед” е само началото от срещата на зрителя с енергийни импулси, които, надявам се, ще провокират емоции, а защо не и бъдещи театрални, иновативни проекти от подобно естество и на родна сцена.

Елица Матеева

* Chrono dance” – театрален пърформанс по текстове на Мила Искренова, един проект на „Funk theatre”, премиера 14.02.2012 - Варна

Една статия от: www.why42.info публикувана на 3.06.2012


снимки: ЕКИПЪТ НА "ЕДИН СЛЕДОБЕД" по време на МТФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО"