МТФ”ВАРНЕНСКО ЛЯТО” 2012: „Лекция за пет пари и пиеса за кравата”- вдъхновяващи мелодийки за пикник с крави
МТФ”ВАРНЕНСКО ЛЯТО” 2012: „Лекция за пет пари и пиеса за кравата”- вдъхновяващи мелодийки за пикник с крави
Творческият дует Джонатан Бъроуз (хореограф) и композиторът Матео Фарджион показаха как можем да мислим креативно, без да се натоварваме с дълбоки умозаключения. В първата част на техния музикално-танцувален джем пърформанс авторите – изпълнители редяха лекционни каламбури, провокирани от творчеството на Джон Кейдж. Доосущ като него се опитаха да заплетат интелектуална интрига с различни думи: „музика”, „репетиция”, „мълчание”, „принципи”, „лекота” и др. На екран думите се редуваха с нещо като стихове или парадокси от живота. Харизматичните изпълнители пееха своята лекция закачливо и палаво.
Докато ни въвеждаха в света на своята игрива логика, си представях как ли би изглеждала една лекция във ВУЗ, представена по този начин? Със сигурност студентските аудитории щяха да бъдат пълни със студенти, които няма да имат време да се прозяват...но това е тема на друга лекция.
Бъроуз и Фарджион виртуозно редуваха своите соло партитури и няколоко пъти ги преплетоха в различни канони. Зрителите получиха инструкция преди началото на първата част, че може нищо да не разберат, но снабдени с превод на по-важните компоненти от лекцията, тя започна уверено и завърши убедително. Лекционните листи покриха пода и авторите се отправиха към втората, по-терапевтично въздействаща част.
Върху две маси изпълнителите подредиха стада от кравички, общуваха си с тях като използваха различни музикални инстументи и практики от танцовия театър.
Няма по-добра терапия от смеха и тя се случи - зрителите се смяха на абсурдни неща. Пъстрите кравички ту се подреждаха за атака, ту си лягаха за сън... Техните стопани приличаха на деца, които си играят с малки пластмасови войничета. Имаше ситуации, в които кравичките бяха обесвани от Фарджион. Кравичките на Бъроуз получаваха от своя водач различни команди. С тях се контактуваше на немски, италиански, английски... Кравичките на Фарджион имаха лични имена: Бианка, Бела, Тереза...
Хореографията и музиката въздействаха магнетично! В тази безкрайна фантазия на абсурда, изпълнителите навлизаха с лекота и преди тотално да се загубим в спектакъла и смеха си, ПИЕСАТА приключи неочаквано. Финалът пристигна като „вълнуваща гатанка”. „Лекция за пет пари и пиеса за кравата” спечелиха аудиторията с неподправения си хумор и прелестна простота. И както казват авторите в своята лекция: „Не е нужно веднага да разбираш това, което ти се случва”...важното е да сме тук и сега.
Елица Матеева
Творческият дует Джонатан Бъроуз (хореограф) и композиторът Матео Фарджион показаха как можем да мислим креативно, без да се натоварваме с дълбоки умозаключения. В първата част на техния музикално-танцувален джем пърформанс авторите – изпълнители редяха лекционни каламбури, провокирани от творчеството на Джон Кейдж. Доосущ като него се опитаха да заплетат интелектуална интрига с различни думи: „музика”, „репетиция”, „мълчание”, „принципи”, „лекота” и др. На екран думите се редуваха с нещо като стихове или парадокси от живота. Харизматичните изпълнители пееха своята лекция закачливо и палаво.
Докато ни въвеждаха в света на своята игрива логика, си представях как ли би изглеждала една лекция във ВУЗ, представена по този начин? Със сигурност студентските аудитории щяха да бъдат пълни със студенти, които няма да имат време да се прозяват...но това е тема на друга лекция.
Бъроуз и Фарджион виртуозно редуваха своите соло партитури и няколоко пъти ги преплетоха в различни канони. Зрителите получиха инструкция преди началото на първата част, че може нищо да не разберат, но снабдени с превод на по-важните компоненти от лекцията, тя започна уверено и завърши убедително. Лекционните листи покриха пода и авторите се отправиха към втората, по-терапевтично въздействаща част.
Върху две маси изпълнителите подредиха стада от кравички, общуваха си с тях като използваха различни музикални инстументи и практики от танцовия театър.
Няма по-добра терапия от смеха и тя се случи - зрителите се смяха на абсурдни неща. Пъстрите кравички ту се подреждаха за атака, ту си лягаха за сън... Техните стопани приличаха на деца, които си играят с малки пластмасови войничета. Имаше ситуации, в които кравичките бяха обесвани от Фарджион. Кравичките на Бъроуз получаваха от своя водач различни команди. С тях се контактуваше на немски, италиански, английски... Кравичките на Фарджион имаха лични имена: Бианка, Бела, Тереза...
Хореографията и музиката въздействаха магнетично! В тази безкрайна фантазия на абсурда, изпълнителите навлизаха с лекота и преди тотално да се загубим в спектакъла и смеха си, ПИЕСАТА приключи неочаквано. Финалът пристигна като „вълнуваща гатанка”. „Лекция за пет пари и пиеса за кравата” спечелиха аудиторията с неподправения си хумор и прелестна простота. И както казват авторите в своята лекция: „Не е нужно веднага да разбираш това, което ти се случва”...важното е да сме тук и сега.
Елица Матеева