петък, 8 юни 2012 г.

МТФ „Варненско лято” 2012 „Грозният”- КОЖАТА, В КОЯТО (НЕ) СЪМ

 

МТФ „Варненско лято” 2012
„Грозният”- КОЖАТА, В КОЯТО (НЕ) СЪМ

Сетих се за последния фим на Алмодовар „Кожата, в която живея” след спектакъла „Грозният” на Академичен Драматичен Театър „И.А.Слонов”-Саратов, Русия. Сюжетите са различни, но процедурата около физическото тяло в тях е една и съща-операция и смяна на кожата. В историята на Алмодовар промяната на кожата  води до смяна на идентичността и пола. В спектакъла „Грозният”с  режисьор Явор Гърдев, смяната на кожата води до социален дискомфорт. В първият пример, оперативната намеса завършва с приемане на новото АЗ, във втория случай от първоначално съвместяване с новото лице, се стига до неговото отричане. Аз-ът вече не е се чувства истински в общество от повторения.
  Авторът на драматургията Мариус Фон Майенбург със средствата на типичното постбрехтианско усещане за света, ни въвежда в общество задоволено от свръхтехнологичното. В подобен свят идеята за живота е съсредоточена в красотата. Култът към красотата не е естетически, а икономически оправдан. Изобретателят Лете има успех в обществото едва когато си прави пластична операция и се превръща за същото общество в съвършено нов човек. Обществото има нужда от маски, а не от лица. Първите удовлетворяват потребностите ни за приятно прекарване, а лицата (личностите), особено грозните-с тях се живее трудно и тъжно.
   Когато Явор Гърдев получава покана от театър, който не е в Москва или Петербург, решава да постави тази драматургия, заради възможността да бъде разчетена от публиката и достъпна за нея. Търсел е текст за театър, в който зрителят да направи адекватна идентификация с актуален проблем. На пресконференцията по време на МТФ”Варнеско лято” 2012, режисьорът сподели, че последните му театрални работи се занимават с емоциите, които провокират човешкото същество да действа по един или друг начин.
  Атмосферата в пространството в „Грозният” наподобява кабаретната обстановка от средата на 30-те години на миналия век (предимно немска, ако си припомним филми за този период). Черната и бялата боа за завеси са изключително добро попадение в сценографията (Венелин Шурелов), а гримът в стил декаденс (Елица Георгиева) с облеклото на персонажите (Елица Георгиева) се разполагат върху златното сечение от  Hitler-Jugend стайлинг и клип в естетиката на  групите„ЛАЙБАХ” или „РАМЩАЙН” Апропо, в композицията на РАМЩАЙН „Du hast” също има заиграване с маската.
Музиката на Калин Николов, гласът на Деница Серафимова, цигулката на Красимир Щерев отчетливо нахлуват в съзнанието на зрителя. Подобна симбиоза е постижение, заслужаващо дълбок поклон. Актьорският състав играе на сцената със самурайска прецизност: заслужилите артисти Елвира Данилина, Владимир Назаров, Игор Баголей заедно с младия им колега Андрей Седов са невероятни. Играе се пестеливо, но така че словото да предизвиква ЧУВАНЕ И РАЗБИРАНЕ. Публиката реагира на иронията му, на парадоксите в драматургията, смее се особено на местата, в които съпругата на Лете и неговият шеф определят красивото лице като ПОТЕНЦИАЛ за ЩАСТИЕ, ПРОГРЕС И ЛЮБОВ.
 „Ти си номер едно, но след тебе идват и други.”-признава своите изневери новото лице Лете, а старата съпруга поне може да разчита на автограф от лицето-звезда. Когато лицето-звезда се мултиплицира в подобия, защото в един момент всички са обхванати от манията да оперират кожата си и да я заменят с красивите черти на Лете, настъпва тоталната анонимност. Всички са еднакви и безлични, но благодарение на анонимността, Лете търси пътя обратно към истинското си Аз: уродливото лице.
 „Грозният” е  стойностен артистичен жест, обогатяващ както практиката на режисьора, така и нашата визуална памет за съвременния руски театър. В „Грозният”, руският театър ни показва майсторско интерпретиране на драматургия, изтъкана от сложните фрустрации на съвремието ни.

Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 8.06.2012