МТФ „Варненско лято” 2012 „Грозният”- КОЖАТА, В КОЯТО (НЕ) СЪМ
МТФ „Варненско лято” 2012
„Грозният”- КОЖАТА, В КОЯТО (НЕ) СЪМ
Сетих се за последния фим на Алмодовар „Кожата, в която
живея” след спектакъла „Грозният” на Академичен Драматичен Театър
„И.А.Слонов”-Саратов, Русия. Сюжетите са различни, но процедурата около
физическото тяло в тях е една и съща-операция и смяна на кожата. В историята на
Алмодовар промяната на кожата води до
смяна на идентичността и пола. В спектакъла „Грозният”с режисьор Явор Гърдев, смяната на кожата води
до социален дискомфорт. В първият пример, оперативната намеса завършва с
приемане на новото АЗ, във втория случай от първоначално съвместяване с новото
лице, се стига до неговото отричане. Аз-ът вече не е се чувства истински в
общество от повторения.
Авторът на
драматургията Мариус Фон Майенбург със средствата на типичното постбрехтианско
усещане за света, ни въвежда в общество задоволено от свръхтехнологичното. В
подобен свят идеята за живота е съсредоточена в красотата. Култът към красотата
не е естетически, а икономически оправдан. Изобретателят Лете има успех в
обществото едва когато си прави пластична операция и се превръща за същото
общество в съвършено нов човек. Обществото има нужда от маски, а не от лица.
Първите удовлетворяват потребностите ни за приятно прекарване, а лицата (личностите),
особено грозните-с тях се живее трудно и тъжно.
Когато Явор Гърдев
получава покана от театър, който не е в Москва или Петербург, решава да постави
тази драматургия, заради възможността да бъде разчетена от публиката и достъпна
за нея. Търсел е текст за театър, в който зрителят да направи адекватна
идентификация с актуален проблем. На пресконференцията по време на МТФ”Варнеско
лято” 2012, режисьорът сподели, че последните му театрални работи се занимават
с емоциите, които провокират човешкото същество да действа по един или друг
начин.
Атмосферата в
пространството в „Грозният” наподобява кабаретната обстановка от средата на
30-те години на миналия век (предимно немска, ако си припомним филми за този
период). Черната и бялата боа за завеси са изключително добро попадение в
сценографията (Венелин Шурелов), а гримът в стил декаденс (Елица Георгиева) с
облеклото на персонажите (Елица Георгиева) се разполагат върху златното сечение
от Hitler-Jugend стайлинг и клип в естетиката на групите„ЛАЙБАХ” или „РАМЩАЙН” Апропо, в
композицията на РАМЩАЙН „Du hast” също има заиграване с маската.
Музиката на Калин Николов, гласът на Деница Серафимова,
цигулката на Красимир Щерев отчетливо нахлуват в съзнанието на зрителя. Подобна
симбиоза е постижение, заслужаващо дълбок поклон. Актьорският състав играе на
сцената със самурайска прецизност: заслужилите артисти Елвира Данилина,
Владимир Назаров, Игор Баголей заедно с младия им колега Андрей Седов са
невероятни. Играе се пестеливо, но така че словото да предизвиква ЧУВАНЕ И
РАЗБИРАНЕ. Публиката реагира на иронията му, на парадоксите в драматургията,
смее се особено на местата, в които съпругата на Лете и неговият шеф определят красивото
лице като ПОТЕНЦИАЛ за ЩАСТИЕ, ПРОГРЕС И ЛЮБОВ.
„Ти си номер едно, но
след тебе идват и други.”-признава своите изневери новото лице Лете, а старата
съпруга поне може да разчита на автограф от лицето-звезда. Когато лицето-звезда
се мултиплицира в подобия, защото в един момент всички са обхванати от манията
да оперират кожата си и да я заменят с красивите черти на Лете, настъпва
тоталната анонимност. Всички са еднакви и безлични, но благодарение на
анонимността, Лете търси пътя обратно към истинското си Аз: уродливото лице.
„Грозният” е стойностен артистичен жест, обогатяващ както
практиката на режисьора, така и нашата визуална памет за съвременния руски
театър. В „Грозният”, руският театър ни показва майсторско интерпретиране на
драматургия, изтъкана от сложните фрустрации на съвремието ни.
Елица Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана
на 8.06.2012
