Емир Кустурица , ти си една малка Дилайла!

специално за новия брой 13 на FORMALNO.COM

Емир Кустурица , ти си една малка Дилайла!

 В края на 60-те години на миналия век в Сараево, ако някое момче искало да каже на някое момиче, че е пълна откачалка, използвал като код музикалния хит по това време на Том Джоунс „Дилайла”. Да ти кажат: ” Ти си една малка Дилайла!” било повече от комплимент, дори нещо като обяснение в любов.

  Киното на Кустурица е слънчево, то е като поетичен стих, изпратен в плик по пощата до Фелини. Вълнува те заради простотата, заради анекдота, заради топлината, с която разказва. Чета 17 автобиографични разказа на Кустурица от книгата му „Смъртта е непотвърден слух” и някак си покрай детските спомени на режисьора за Сараево, за чешитите комшии, за кръчмата от „Стъргалото”, за първите любовни трепети, започвам да виждам епизоди от „Спомняш ли си Доли Бел”, „Баща в командировка”, „Циганско време”- филмите, с които той навлезе уверено в големия свят на киното.

  Днес Кустурица се е разделил с родния град. В душата му нахлуват истории за Мурат и Сенка (неговите родители), за разходките по улица „Тито”, за  типичния поздрав на жителите от Сараево:”Хей, мишок такъв!”. Тито е мъртъв, онази Югославия от детството е в руини, а Сараево – не го броим, защото Сараево никога няма да бъде същото!

„Смъртта е непотвърден слух” е умна приказка, не че има глупави приказки, но тази поне не те поучава като даскал. Можеш да я разбереш и да я заобичаш, а можеш и да я отречеш, защото тези, които не приемат киното на Кустурица, съзнават безпомощността на фантазията си. Винаги съм се забавлявала с тази кино- еклектика, особено в последните му картини. Вярно,че „Завет” от 2007 е компромисен и леко уморен микс от режисьорските съновидения на Емир, но ако си носител на Лъвчета от Венеция, Палми от Кан, награда от Берлинале, бих простила всичко, дори и творческата депресия. В своята автобиография, Кустурица не спестява и депресиите. В такъв период се запознава с Джони Деп, по-късно творческият семеен тандем Ванеса Паради-Джони Деп ще изберат за кръстник на първото си дете Кустурица.

   Стилът на Кустурица е лек, на моменти хашлашки вятърничав, но жив, сочен, дъхав. Докато разлистваш страниците, пред очите ти преминават кадри от разпадането на епоха, система, човечество и ти става болно, че идеологиите никога не се създават от обич към човека, а с цел да го противопоставят на ближния си, да съсипят единението на духа му.

  Много се забавлявах, докато четях оценките на т.нар ХУДОЖЕСТВЕН СЪВЕТ  от 1983 г.върху сценария „Баща ми в командировка”.Особено впечатление ми направиха препоръките върху концепцията на филма и режисьорската книга, но се и натъжих, защото до талантливото, винаги дебнат заядливи джуджета, пречупващи кокалчета и мечти. Ала джуджета-цензура ще има независимо политиката, прехода и уродливостта на нравите.

  Малкото остро ножче КУСТУРИЦА* е романтик, защото умее да тъгува и обича страстно като героите си. А те живеят сякаш без нюанси-или мразят, или обичат. Средно положение няма!

  Сещам се за един спомен: като момче Кустурица се опитвал да пее, но един ром  го погледнал с котешките си очета страшно и му предложил да не се дере, защото с това „дране” освен да изплаши враните нищо друго нямало да му се случи. Така Кустурица отказал пеенето и станал... режисьор. Днес, десетилетия по-късно Кустурица припява заедно с Доктора Нере Карайлич в групата „No smoking orchestra” и въпреки думите на  стария черен котарак-ром, печели добри пари от балканския си пънк. Кустурица или „синът на Дионисиевия баща”, може да бъде не само мечтател, той е и сериозен аналатик на последните 40 години и нястоящето в Сараево.Ако някой си мисли, че режисьорът симпатизира на Милошевич, му предлагам да прочете последния разказ:”Чий човек, си ти, сине?”- отговорът е : „Ничий”, сиреч, общото между Кустурица и Милошевич е като общото  между котката и кучето-все са четириноги и бозайници според ветеринарите.

„ Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал.”- пише Кустурица. И когато запиташ селяка-гражадин що е морал, той ти отговаря: „това, което е мора**, следователно всичко което не е мора, е: непотвърден слух...

Кустурица * - от арабски остро ножче, стържещо като длето.

Мора** - игра на думи от сръбски – трябва.