сряда, 20 юни 2012 г.

СВОБОДАТА, САНЧО Е В САЛАМА


специално за брой 13 на списанието FORMALNO.COM


Що е то свободен театър? Бих дефинирала всяка творческа инвенция, свързана с изкуството и създаването му като такова за „СВОБОДНА”. Така че за мен е без значение дали работиш в държавен, общински театър или на тавана на баба си-важното е да си искрен към това, което правиш и с чисти помисли. Тогава този театър е и свободен. Виж, друго нещо е, когато определяме даден театрален спектакъл като „НЕЗАВИСИМ”. Нека да се опитиме да разсъждаваме по темата кой и от какво е независим? Ако става дума за лична провокация: да изследваш някаква драматургична основа, да сътвориш такава или да изследваш тялото на актьора и това го правиш по собствено желание, без да се обвързваш с репертоар, театрален афиш-да, авторът, творецът, актьорът са все още на идейно ниво-независими. Екипът е избран, изследователската провокация е сътворена, оттук следва пътят за реализация. В какво пространство, с каква стратегийна кампания за целеви групи и най-важното с какви пари идеята се превръща в организъм-ето в това е ПРОБЛЕМАТА!? Тогава възниква т въпросите за пространство и финанси. И ето, че нещата изпадат в зоната на ЗАВИСИМОСТТА. Ако пространството не изисква пари е чудо-независимостта увеличава своята процентна съдържателност. Но пък екипът, техниката, рекламата- за тях е нужна инвестиция. Почти не съм чувала някой да играе за без пари, заради самото желание да се развиваш и да откривателстваш, ако не броя себе си...
  И ето настъпват големите надежди, че ще се класираш с проект на сесия  с държавно, общинско участие, подкрепяща театралното изкуство. Има две възможности: одобрен или... В първия случай, проектът ти вече не е НЕЗАВИСИМ по отношение на финансиращата институция, защото авторите са поели определени ангажименти към нея.. Във втория случай (не си одобрен)- търсиш спонсори..Лъжеш ги красиво, за да ти повярват. Ето пак ставаш зависим.
    Хронологически в родния  театрален пейзаж, съм се учила от работата на режисьора Елена Панайотова, която още преди  повече от десетилетие започна да развива проекти с елемент на независимост. В тях пространството или парите не бяха от сферата на държавното. И все пак сега се замислям върху начина им на случване и ми се струва, че те не са били напълно независими, независимо,че са ги определяли като такива. През 2005 г. съавторският ми проект с актрисата Весела Казакова „Stereo (love)” се случи в Центъра за Култура и Дебат „Червената къща”, афиширан от нас като „НЕЗАВИСИМ”, защото пространството не бе държавно. Смея да твърдя,че нашият проект бе с най-дълъг период на съществуване в театралния афиш на „Червената къща”. Спектакълът се игра до 2009. Гастролира в Берлин и в Център „Гротовски-Понтадера. Игра се на МТФ „Сцена на кръстопът”2005, „Малък сезон” в ТР”СФУМАТО”. Няма да коментирам качествата му, защото си имаше своите кусури. Но сега си казвам, че сме били патетично-абсурдни, да го назоваваме по афиши и медии като ЕДИН НЕЗАВИСИМ ТЕАТРАЛЕН ПРОЕКТ. Защото имахме субсидия от Национален Център за театър и от „Прохелвеция” Ако не бяха ни подкрепили тези институти, както и приятелските ни кръгове с различни средства, щеше да ни има на кукуво лято. Да, ние имахме творческата свобода да бъдем себе си, да изследваме телата си, благодарение на работата ни с хореографа Красен Кръстев, но бяхме зависими от парите. Единствената ни независимост бе в това, че нямаше държавен театър и директор на същия- да ни назидава в художествено-техническите ни изисквания спрямо желанието ни да се артикулираме в пространството.
   От 2010 г. живея отново във Варна и се занимавам с театрални пърфомативни сола , където режисирам тялото си в интерпретиране на драматургични и недраматургични текстове. Текстовете го провокират, а заедно с партньора ми на сцената на алтернативни НЕТЕАТРАЛНИ пространства Добромир Мързов а.k.a Soulmate, сами работим върху случването им, без да търсим пари от държавата. Правим го с наши лични средства и да ме прости едно изказване на режисьора Гергана Димитрова по време на пресконференция на МТФ»ВАРНЕНСКО ЛЯТО» за нещата нефинансирани от държавата... това не е ХОБИ. За  мен  тази дейност не е ХОБИ, а важно лично пътуване в ТЕАТЪРА
 На финала на тези волни размисли, все още се питам, постигнах ли своята НЕЗАВИСИМОСТ и СВОБОДА? И отговорът по отношение на НЕЗАВИСИМОСТТА е: «НЕ»! А по отношение на СВОБОДАТА е МНОГОТОЧИЕ.