събота, 9 юни 2012 г.

МАЯ НОВОСЕЛСКА ПТИЦАТА-АКТРИСА


 за новия брой на FORMALNO.COM

МАЯ НОВОСЕЛСКА
ПТИЦАТА-АКТРИСА

Имало едно време една птица, която искала да пише стихове и станала ЖЕНА. Имало едно време една жена, която може би като малко момиченце не е искала да стане актриса и станала...ПТИЦА. Дали ще си говорим за птицата или за момиченцето-жена-актриса е едно и също, защото тази птица-жена-актриса разказва за онова, което не ни се е случвало, няма да ни се случи, но така ни се иска  да ни се случи.
   В ляво от жената-птица е реалността (моля пуснете соло от шума на дрелките!), в дясно е малкият кръг на фантазията. Между тях: Мая Новоселска!
 Тя е закачлива Мисличка за летене, играла е Жулиета, но може да изиграе и Ромео, също така може да изиграе Ромео и Жулиета едновременно. Готви прекрасно супички за душата, а сред продуктите винаги има музика (джаз, фънк, неаполитански канцонети, блус...). Животни препускат в съставките: патици, камили, кашалоти, маймуни и задължително пингвини, които посрещат слънцето на Южния плаж във Варна с чаша кафе и стиховете на Райнер Мария Рилке. Тя е ПРЕДСЕДАТЕЛ на тайния комитет за защита на въобржанието. Тайният комитет според режисьорската и други книги на „Едно малко радио”* се намира във въображаемо мазе. Управата на комитета също е въображаема. Като председател никога не си плаща телефона, защото няма телефон. Но има радио, което по-често не работи, вместо него пее актрисата-птица. В „Едно малко радио” тя говори на български, руски, английски, турски, румънски, немски, гръцки, италиански...владее същите езици, особено, когато й се налага да си общува с камили. Когато танцува не владее чужди езици, но владее есперанто на тялото. За да сте наясно как се усвоява есперанто на тялото първо се ококорвате, след това вземате една машинка за мелене на месо, вкарвате в нея всички свинщини, които сте правили в живота си и оттам излизат ноти.След нотите се появяват близнаците Зи Зи и братовчед им Топ, а на финала тенесистите Сампрас и Агаси поздравяват нашата актриса-птица с „Аз пея под дъжда”, нищо че е време за „Рапсодия в бяло”. Ето я камилата, която протестира: „Престанете с тези глупости!Аман от вашите идиотщини!” Но актрисата не й обръща внимание.
    Мая Новоселска е чудно перпето-мобиле. Струва ми се, че дори в статус нон-мобиле пак ще те омагьоса. В българския театър може да има добри професионалисти, но малко са тези актьори, които говорят с мълчанието си. Нашата птица-актриса е от тях, вероятно, когато е била бебе, нейните ористници са й вдъхнали силата да прави света различен...
 „Човек е обречен да остане самотен със своята мечта”**, но по-добре с мечта, отколкото без. За вълшебническите качества на нашата актриса може да получите ПРЕПОРЪКА от режисьора на „ЕДНО МАЛКО РАДИО” - Теди Москов. Ако нашата птица-актриса не превръщаше на сцената шевните машини в ютии, а машинките за мелене на месо в прожекционни апарати, едва ли Теди Москов щеше да работи с нея. Но понеже птицата-актриса е добра и търпелива по душа, а режисьорът е като буреносен облак, спектаклите и ролите се получават заради взаимната толерантност и обич. Да се научиш на поносимост си е като да знаеш китайски.
   Публиката обича птицата-актриса, а тези зрители, които не могат да разберат „идиотщините” на нейния театър, по предложение на господин режисьорът ще гледат на половина. Едната част от тялото на публиката ще стои в театъра, другата да се разполага удобно навън при пържените картофи, бирата и поп фолка.
  По време на МТФ „Варненско лято” 2012 Теди Москов и Мая Новоселска бяха преследвани от журналисти, някои от тях опънаха нервите на режисьора. Въпроси, интервюта, снимки, а актрисата-птица дори не бе видяла морето. Морето се сънува, диша в цветове. Крие се в рапан.Подарих й един рапан вместо море.
  В „ЕДНО МАЛКО РАДИО” птицата-актриса мечтае, тъгува, надява се, търси човека, търси трохичката надежда. Играе си на жмичка с живота и като дете превръща въображамото, несъществуващото в сетивност. Тя е фокусник и клоун, тя е копнеж и вяра, а от малкото радио звучи тиха музика. Рей Чарлс се усмихва, гали клавишите на своето пиано,а Айнщайн отново ни се плези. Животът продължава...
"Трябва само да се уединиш, да седнеш в някое кресло и, затворил очи, да се пренесеш в спомените си. Още по-добре е да легнеш в тревата и да не мислиш за нищо, само да слушаш. Скоро далечният тътен на света заглъхва, при теб приближават доверчивите животни и на напълно разбираем език споделят своите мъки и радости. А когато всичко наоколо утихне, се чува как природата нашепва в съня си." ***


*ЕДНО МАЛКО РАДИО
Сатиричен театър "Алеко Константинов" и продуцентска къща "Артишок"
сезон 2011/2012, 253-а премиера - 28.10.2011
Моноспектакъл на Мая Новоселска
постановка - Теди Москов;
асистент-режисьор - Борислав Стоилов;
сценография - Теди Москов (по Алберто Джакомети);
аътрудници на сценографа - Ивайло Николов, Ива Гикова;
костюми - Свила Величкова;
музикална картина - Антони Дончев
** EДНО МАЛКО РАДИО
*** Легенда за Сан Микеле от Аксел Мунте, текст включен в „ЕДНО МАЛКО РАДИО”



 PS позволявам си да ползвам чудесния фото портрет - дело на Иван Москов, от ФОТО ФОРУМ