ЕДИ ИЗЪРД- ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА STAND UP COMEDY

ЕДИ ИЗЪРД- ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА STAND UP COMEDY

в 14 брой на FORMALNO.COM

и с този текст се кефя...

 Актьор. Сцена. Актьорът е сам на сцената. Говори, прави движения с тялото си. Играе с гласа си и като алхимик се превръща в странни същества. Публиката е обезумяла от удоволствие. Тресе се в смях.Това бе причината да попадна преди 12 години в театралната академия. А актьорът бе Мариус с  „Дамата с кученцето”. През годините монолозите на сцената все повече ме интересуваха, защото за мен е висша форма на пилотаж да си сам в магическото пространство и да задържиш вниманието на зрителя. Появи се шоуто на Камен Донев „За народното твочрество” и ето актьорът отново е сам и прави своите магии с публиката. Моноспектаклите в родния театър са далеч от формата Stand up comedy, но там, където микрофонът е съблазнен от актьора и той ни разказва своите истории за света, позовавайки се на комедията като жанр, постепенно „говоренето” придобива и специфичното STAND UP. Някъде около комика, който представя пред публика мислите си (и не съвсем) е моноспектакълът „Едно малко радио” с Мая Новоселска.  И да предупредя: да разиграваш скечове на сцената, в бара, в галерията все още не е STAND UP COMEDY.

    През последните години актьорът Еди Изард („Снежанка и Ловецът”,”Островът на съкровищата”, „Всеки ден”, Хрониките на Нарния: Плаването на “Разсъмване” „През вселената”, „Златно кадифе” и др)., и неговито типично по английски заяждане с живота, печели фенове в огромни театрални салони. Какво точно се крие зад STAND UP COMEDY- ще се опитаме да дефинираме чрез шоуто на Еди Изард.

  Едуърд Джон (Еди Изард) е роден на 6 февруаи 1962 г. в Йемен, живее в Англия. По този повод се шегува:  „Аз съм истински европеец, но харесвам американците, въпреки, че съм роден в арабска държава.” Докато е на сцената, няма начин да не възкликнеш: „ Изгубеният дух на Монти Пайтън е съживен! Сред колекцията от награди като актьор се откроява „Еми” в категорията „Вариете и Музикални програми”, специално за шоуто му „Dress to kill”  След като се снима заедно с Робин Уилямс във филма от 1996 „The Secret Agent”,. Уилямс оценява таланата на Изард, отвежда го в Сан Франциско и така награденото по-късно шоу с „Еми” е факт. До тогава Англия все още не подозира, че притежава самороден талант. Светът полудява по спектаклите: „Секси” от 2003, „Съблечен” от 2009, а през 2013 се очаква и новото шоу на Еди: „Форсмажор”.

                                    STRIPPED-2009

      Музика, светлини. Декорът се състои от дъно и едно прозорче с решетки. Върху стената на черната кутия са изписани йероглифи от историята на човечеството. Появява се Еди. В нещо като фрак, дънки и бяла риза. Синият му поглед привлича, а усмивката му е повече от харизматична. Публиката го очаква като месия. Още не е проговорил, а френетичното ръкопляскане е започнало.

Еди ни въвежда в своята комедийна екскурзия. Градът е Лондон - по време на Римската империя, когато древните римляни са наричали мястото Londinium. Актьоът се чуди: защо великият град страда от дефицит на песни, посветени на Лондон? Нали именно Лондон се . слави с пазара си и с характерното за лондочанина „fuck-offness”? И предлага песен от рода на: „Лондон, Лондон,Why don't you all fuck off?Но елате да похарчите парите си.Посетете ни и похарчете парите си.Изкарайте си добре, а след това fuck off.После се върнете във вторник,защото имаме нужда от пари точно тогава

След това fuck off, върнете се, fuck off, върнете се, fuck off, върнете се.”

Това ще е сингълът песен за ЛОНДОН, който Еди ще продава. След подобно fuck-ofness убедително начало идва време на обяснението на думата „КРИТИК”. Критици са хората, кито казват на всичко „НЕ”. Затова Еди предпочита да гледа мюзикъли с пилета, свирещи на банджо и тропмет, защото няма как да кажеш „НЕ”на пилета-музиканти. Особено, ако после ги хапваш за вечеря с чудесна компания.

Еди Изард превръща своето статично поведение на сцената в език. Той може да стои срещу публиката и единствено с извивка на гласа си да я провокира. Люмим ми е пасажът за древния раптор, който се вози в такси с шофьор-крава. Пътуваме в миналото, в каменната ера, когато върху малките неща падали големи неща и „Джурасик парк” е повече от ежедневие. После научаваме смешни факти за Спарта и Атина, за Джисъз и другите синове на Бог, чиито имена започват с буква от азбуката и завършват на – ИЗЪС. Еди Изард ни предлага шеметно препускане с шоуто си през вековете. С лекотата на ловък жонгльор импровизира върху небивалиците, които реди. Те са пълен абсурд, знаем, че всичко е плод на неговата фантазия, но се поддаваме на лъжите му. А те са интелигентни и хашлашки едновременно. Сори, но „Комиците” и всички родни телевизионни програми в сравнение със „СЪБЛЕЧЕН” приличат на безпомощен червей, стъпкан от слон в знойна африканска нощ.

    Актьорът Еди Изард е като Господ, който на първия ден от пораждането на нещата е създал: светлината, въздуха, рибата, мармалада, сапуна, машината за подстригване, картофите и други по-маловажни неща. Като: бабите и Белгия например...В Четвъртък Господ вече идвал на работното място със списък, защото си казал, че не си спомня какво е изобретил до сега. Еди като Господа от този скеч, те изправя пред минно поле от шеги. Но няма страшно-единсвеният възможен резултат при избухване е: да припаднеш от смях. Смехът е изобретателен, естетски, изпълнен с автоирония. Смях, който не обича социалния комфорт и може да коментира всяка политическа тема без свян:

„ Расистите, интересно, не са така учтиви като пушачите. Правило ли Ви е впечатление?Пушачите винаги питат: „Нещо против да запаля? Имате против, добре ще изляза навън да попуша. Расист никога няма да ви попита: Нещо против, щото съм расист?”

   За да направиш една истински ИЗПРАВЕНА(stand up) от началото до края комедия за един микрофон и актьорско тяло като шоуто на ЕДИ ИЗАРД не се изискват декори, стотици прожектори, блясък. Нужни са: лудост и дискретен  чар... И целувката на Съдбата, разбира се!