неделя, 15 юли 2012 г.


За златните букви и гъзарията да си дарител

 текст Боряна Тодорова- 15 брой на FORMALNO.COM

Не възнамерявах да пиша за стартиралата след 4 г. протакане реконструкция и модернизация на Драматичния театър във Варна. И няма и да го направя. За ремонта – когато приключи. Но покрай него нещо силно привлече вниманието ми. Не мога да го оставя просто така, да отшуми в пространството. Плаче си за коментар. Толкова е нелепо и кичозно, че чак ме плаши, защото именно такива проекти биват реализирани. Искам да споделя няколко изключително въздействащи идеи на ръководството на т.нар. ТМПЦ, които ме потресоха до дъното на душата ми. Вероятно някой някъде ги е видял, не знам къде, и е решил, че е време и ние да препашем на гол тумбак чифте пищови.
Първата и най-грандиозната е: поставянето на 2 стели на спонсора в централното фоайе на ДТ „Стоян Бъчваров”, който по немилост от години дели сцена с Операта. Идеята на ръководството е върху плочите със златни букви да се изпишат имената на дарилите над 5000 лева, а тези, отпуснали над хилядарка ще получат сребърни букви. И това не е всичко!

Реализацията на „проекта” ще бъде заплатена от хората на този град, т.е. те ще дарят пари, за да може да погъделичкаме нечие его. Защо? Защото видиш ли, имал да кажем, половин милион свободни пари и от тях решил да „похарчи” 5000 лева вместо за екскурзия до Бора Бора, за изкуство. А, че ще си намали данъците? Това къде ще бъде записано и с какви букви? Ами баба ти, която е заделила своето левче от мизерната си пенсия от 130 лева? Тя какво? Е, и тя няма да е капо, ще фигурира в специална книга.
Не, уважаеми, нейното име трябва да бъде записано със златни букви, ако изобщо трябва да се прави нещо подобно. Нейното дарение струва хиляди пъти повече, защото е от сърце. По тази логика имената на всички зрители трябва да бъдат запазени за поколенията. Нима те не даряват парите си, когато си купуват билет за спектакъл? Да не говорим, че на фона на нискобюджетните постановки, които се играят, защото видиш ли няма пари, подобно разточителство е направо подигравка с труда на хората. Пълен парадокс.
Следващата идея: стол на спонсора. И тук отново си има тарифа. Купуваш си го и цяла година стои празен, защото тези, които имат пари, с малки изключения, не ходят на театър или опера. Но те ще си седят в очакване на Годо, все пак говорим за стол, каква друга работата има, освен да чака някой да си положи задните части в него... Най-голямата гъзария според офертата е 9 ред на партера. Той излиза 2000 лева. Горе-долу толкова е и първи ред, първи балкон. Най-набутани са тези с хилядарките. Те ще си платят, за да „не/гледат” от трети ред на балкона.
Очаквам следващата стъпка да са портрети по таваните на крупните спомоществователи. Предлагам да са седнали в червено кресло, в едната си ръка да държат макет на сградата, а в другата жезъл. И въпреки, че не съм рисувала от 15 години, ще направя каквото мога, при това без пари. Ей така, като дарение. И моля не ми слагайте никъде името. Него предпочитам сама да си го изписвам където ми е кеф.


няколко реда и от мен:
PS-по темата за авантата и гъзарията може да споделя още опит... гъзарията и авантата не са болестно заболяване единствено на ТМПЦ. Болестни състояния се наблюдават и в други културни институции, с които съм имала " удоволствието"  да работя, но няма смисъл дребнаво да се описват множеството казуси, в които гъзария на аванта се извива като народна песен, безкрайно и досадно... И не са виновни, онези, които си похапват от баницата, а тези, които им я дават на аванта...Така че дарявайте доверие и сили за идеали и каузи!