Късометражното кино от Двореца в Комплекса
екран: Късометражното кино от Двореца в Комплекса
Десет години късометражно кино в Балчик и ето, че фестивалът от Двореца се разположи уютно и във Фестивалния комплекс във Варна. Пред зала 1, дори ако нямаш билет, можеш да гледаш на аванта кино, заради хрумката да се сложи плазма. Доброволци от различни точки на света любезно те насочват към филмите, обясняват поредността на прожекциите и покрай домакинските си задължения, обръщат по някоя бира. За тях, това лято ще бъде спомен за незабравим купон. За варненци ще е поредното, наситено с горещина, туристи, протести за Морската градина, покачване на цени. С една дума, пламъци се разнасят над главите ни, тежки и неудържими като във Витоша. И като заговорихме за Витоша, един от плакатите на фестивала е прогнозирал пожара там.
Филмите започваха от 11 часа. Документалното кино, надхвърлящо времетраенето от час, посреща зрителите във вечерните прожекции – зала „Европа”. Между тях анимация, ленти, коментиращи по художествен начин реалността, такива с главни герои деца или други, в които семейства са на кръстопът. Експериментални проекти - разнообразието е голямо, темите – различни. Обединява ги кратката форма. Сред видяното за няколко дни, открих свои фаворити, заради изумителната детска игра: полските „Туист и кръв” и „Смелият папагал и кучето”, руският „Накъде тече морето”, сръбският „Гагарин и аз”. Имаше интересни попадения от крими сюжети като южнокорейският „Модерно семейство”, в типичен кървав и краен колорит, характерен за кримките от този регион. Сюрреалстичният южнокорейски „Метаморфозата” пофлиртува с вампирската тематика по експериментален начин.
Сред най-лаконичните форми ми допадна анимационната история на Свилен Димитров „REW DAY” и испанският „Цикъл”. В последните предложения животът е решен като ретроспективен рецидив. В датският „До всичките ми приятели”, главните герои са пънкари, изоставили всяка надежда за „светло бъдеще”. Но всъщност най-забавното преживяване бе румънският „Светът според Йон Б.”
Някога баща ми казал на майка ми, че има вероятност да завърша живота си като клошар. Ами няма лошо, ако в клошарската ми история най-после и моят свят бъде забелязан, така както този на Йон. Йон Барладеану през 2008 г. е анонимен румънски просяк, чиито артистични колажи са оценени от местен галерист. Последният ги определя като попарт, развит по време на комунистическата доктрина, преди да се появят доматените супи на Уорхол. Галеристът прави изложба, медиите започват да пишат за Йон и той се превръща в звезда. Но трудно свиква със своя артистичен дебют на 60-годишна възраст, след като повече от 22 години е обитавал улицата. С голям зор се разделя с уличното си легло. Но пък нещата, които прави, са страхотни. Да видиш колаж на Чаушеско в лудницата, измислен от Йон, е висша наслада за очите! Така майсторски направен, че бабичките от родното му село, мислят артефакта за истина и питат автора: „Че Чаушеско кога са го вкарвали в лудницата? Ние да не сме чули?!”
Документалният филм „Светът според Йон Б.” е на HBO Румъния и е режисиран от Александър Нанау. През ноември 2010 г. е обявен за победител в категорията за най-добра арт продукция на 38-ото издание на международните награди „ЕМИ”. Това е първият случай, когато продукция на HBO, създадена в Централна Европа, печели признание от международната телевизионна индустрия.
Филмът на Александър Нанау е забавен, направен с чувство за хумор, а главният герой е великолепна находка. Йон е крехък, незлоблив човек - нежна душа и наивно дете. И ако не притежаваше тази чувствителност към света, едва ли някога щеше да посегне към ножицата, лепилото, списанията с картинки и към любимия си автор: Чехов.
Междувременно по време на пичинг сесия 20 млади кинотворци трябваше да представят своите проекти за кратък филм. 10 от тях успяха да убедят журито, че техният е този, който трябва да спечели. Те ще получат финансиране за късометражен филм в размер на 2500 лева.
Победителите са: „25 минути до края” на Тео Чипилов, анимационният „Адаптопод” на Руслана Кожухарова, „Америка” на Владо Ковачев, „Auf Wiedersehen” на Еди Шварц и Йордан Петков, „Китайски квартал” на Петър Крумов, „Последният човек” на Неда Кирилова, „Пробойни” на Слава Дойчева, „Другото полувреме” на Искрен Красимиров, „Отличникът” на Павел Веснаков и „Брулени хълмове” на Калин Георгиев.
за FORMALNO- брой 15
