Добре дошли в крематориум “Безжизненост”

 Попаднах съвсем случайно на романа „Майсторът на фиде” от Ма Дзиен. Бях привлечена от българската корица на книгата - главата на другаря Мао Цзе Дун като преса за фиде. Да не забравяме, че за азиатските народи нудълсите са нещо като хляба, доматите, сиренето и бобеца за нашенеца. Представих си главата на съвременния идол за множество млади и стари – г-н премиер в подобна художествена трактовка. Отива му още повече, че от тази есен той, заедно с верни другари-министри, попадат в учебниците по история. Дано чрез него най-после материалът стане богат на знания! А сега да се върнем към романа. Преведен е от Ангел Игов. Името му се свързва и с прекрасни творби от Пол Остър, Иън Маккюън. И тук словосъчетанията са убийствено добре прецизирани. Даже ти стягат душата със своята брутална откровеност. Но пък за това най-голям дял или вина се пада на Ма Дзиен, чиято последна книга („Пекинска кома”) отново е забранена в любимия ми Китай.

Има едно поколение, което със сигурност си спомня за културната революция в тази далечна източна страна. Спомня си и за другарите Мао Цзе Дун и Лей Фън. Не съм от това поколение, но пък с интерес установявам, че по някакъв странен начин времето на тези водачи наподобява с абсурдността си случващото се в нашата република на ръба на нервна криза.
Ако се замислиш, в книгата липсва фидето и неговият майстор като реален персонаж. Но пък съдбите на всички останали са смачкани от пресата и повелята на една революция, която по своите мащаби на тотална антисоциалност, надскача всякакви представи. Професионален писател и професионален кръводарител, главен редактор и неговата съпруга, син и майка – собственици на крематориум, призрак - говорещо куче и реставратор - музеен работник... Те са част от пъстрия свят на една история, която продължава и до днес. Между редовете читателят открива предсказание за своето „Утре”, ако си верен на Партията (независимо коя и каква) и редовно си правиш критика, имаш шансове да запълниш празното си съществуване с някоя друга порция ориз на надеждата. Но внимание, тя може да се окаже горчива, защото врагът не спи! Той пленява умове и сърца с вносни цигари, дънки, винили с джаз – контрареволюционни актове на чужда култура и пропаганда!
Чета „Майсторът на фиде” и ме обзема някакво страшно есхатологично предчувствие за смисъла на човечеството. Няма смисъл от съществуването му, както и от красивите му идеи за хуманизъм! Няма смисъл от революции, щом те се израждат в тотален кошмар!
У човека вероятно е заложена неописуема слабост и адаптивност към себеунищожението, себеразлагането. Крачещото човечество всъщност е огромен труп, който замърсява земята. Да, наистина то е просто материал, при това сбъркан!
„Игрива и възхитително мрачна... Един китайски Милан Кундера”, пише за книгата и автора й Филип Мардсън, колега–критик. Само ще допълня - малко са творбите, които ми въздействат по този начин, че да се откажа от живеенето ми тук и сега. „Майсторът на фиде” е категоричен пример за низината, в която всеки от нас е попадал и ще продължава да я обитава. Тя е хард четиво, четиво - ковашки чук, което не ти дава право на избор. Убива точно и лесно в отсъствието на сърп.
„Ние милеем за другите, милеем за Партията, милеем за своето отечество. Милеем за каузата да удвоим производителността на нацията до 21 век. Иди сред народа! Иди в граничните райони! Иди в Крематориум „Безжизненост”! (Из „Майсторът на фиде”)
 автор- елица матеева

16 брой на formalno.com