неделя, 1 юли 2012 г.

„БОЯН”- хербаризирай любовта!


 от 14 брой на FORMALNO.COM

„БОЯН”- хербаризирай любовта!

   Теа Денолюбова издаде втора книга. Трудно ми е с жанровете, защото писателите днес обичат да правят фокуси с тях. Романите си наричат поезия, поезията проза...Вече не обръщам внимание на жанровете, защото реалността е такава, каквато си я усетиш и направиш. Едно е сигурно: в „Боян” от Теа Денолюбова има любов и независимо на коя страница си попаднал, тази любов така те нокаутира, че трудно си намираш мястото. Боян е онази раничка в сърцето, от която няма спасение. Боян е образ, фантазия, мит, бяс от деня и нощта. Всички си имаме по един Боян.Вярно, тъжно е след раздяла, обаче Боян може да се мултиплицира в креативна акция- хербаризираш своя Боян в думи, така, както Теа го е постигнала. След дебютната й стихосбирка „Сложи ме на пауза”, новата книга „Боян” е лабиринт от спомени, идентификация и въображение. Има го и Боян,излъчващ сила, сигурност и романтика, но някъде между редовете, присъствието му се трансформира в запетайка. Животът е пълен със запетайки. Теа преодолява една от тези запетайки в книга, в литература. Понякога историята в „Боян” е неравна, тук е трудно да разпознаеш хронологията. Боян и другите парчета любов са част от постоянен поток на съзнанието. Очакваш, че потокът ще набере такава инерция и ще се взриви, но не, финалът е начало-среща.
   За да схвана някои от парчетата любов се нуждаех от канапето на д-р Фройд, голяма доза хипноза ме връхлетя, обаче си открих любима история от „Боян”- тази във влака. В едно купе от София за Варна се срещат Той и Тя около разговора за една опрасена свиня и сънуване. И естествено любовта започва с онзи ретро въпрос, така характерен за всички времена, откакто цигарата се появи на бял свят: „Имате ли огънче?”
  На премиерата на „Боян” бе пълно с читатели и почитатели на Теа. Млади, красиви хора, странно озарени. Хубаво е! Хубаво е да си спонтанен! И независимо, че любовта понякога е в дълъг отпуск, особено след раздяла, няма нищо по-чисто и искрено, ако всеки си има по един свой „Боян”- книга, спомен, упражнение по любов.

  „ Не сме готови да поемем любовта, която ни е отредена. Бягаме от нея, пазим се. Връщаме я обратно с извинението, че не я заслужаваме. Щом някой ни я праща, значи я заслужаваме. Трябва да я приемем с отворени обятия и никога, никога да не я изпускаме.” („БОЯН”, ТЕА ДЕНОЛЮБОВА)