15 август-честит празник на всички МАРИИ!!!
Приятно четене!
Препоръка
от Мария Станкова - писател
за театралния проект "Седем приказки за любовта"
на Елица Матеева
Прочетох текста към бъдещия спектакъл с интерес. Думите предизвикват едно забравено чувство - чувството на сладко общуване, онова забравено състояние на близост, споделяне, тихи вечери и усещане за съпричастност. Текстът е много чист, с чувство за хумор, емоционално наситен и най-важното, изчистен от празно философстване.
Темата е любовта. Но тя не е поднесена по общоприетия начин - наркотици, трагедии, самонараняване и т.н. Тук любовта е като десерт, като радост и наслаждение, като турски сладкиши. Използван е един прекрасно работещ в литературата прийом - изтъкването на важните моменти чрез изпитани рецепти /в случая за сладкиши/. Това допринася за овеществяване на емоциите без да битовизира спектакъла, напротив, изчиства емоционалното до блясък.
Мисля, че самата публика би усетила красотата и вкуса на любовта в този спектакъл, защото е явно, че ще има и други възприятия освен зрителни и слухови.
В експериментите на Елица Матеева това, което се вижда ясно, е огромната й любов към театъра. Тя е всеотдаен човек, работи с деца и възрастни, кипи от идеи, и има силите да ги осъществява. Смятам, че "Седем приказки за любовта" ще бъде празник за зрителя, без значение от възрастта му. Проектът има за цел /според мен/ да върне образът на красивото, на чистото и спонтанно чувство любов към първообраза му, защото той е доста изкривен днес в представите на младите хора. Този консуматорски свят, вгледан само в повърхността на нещата, може да се докосне до онази струна на душата, която кара поетите да пишат стихове - чистотата на чувствата.
И искам да завърша с нещо лично: Любовта наистина е като локум - всички го харесват, но малко умеят да го правят. Е, тук правенето на локум се превръща в изкуство.
Препоръчвам проекта на Елица Матеева да бъде подкрепен. Той наистина е нещо различно, но в най-добрия смисъл на думата. Мисля, че това е една стъпка в правилната посока. Нека театърът да бъде място без насилие и грозота.
С уважение
Мария Станкова
от Мария Станкова - писател
за театралния проект "Седем приказки за любовта"
на Елица Матеева
Прочетох текста към бъдещия спектакъл с интерес. Думите предизвикват едно забравено чувство - чувството на сладко общуване, онова забравено състояние на близост, споделяне, тихи вечери и усещане за съпричастност. Текстът е много чист, с чувство за хумор, емоционално наситен и най-важното, изчистен от празно философстване.
Темата е любовта. Но тя не е поднесена по общоприетия начин - наркотици, трагедии, самонараняване и т.н. Тук любовта е като десерт, като радост и наслаждение, като турски сладкиши. Използван е един прекрасно работещ в литературата прийом - изтъкването на важните моменти чрез изпитани рецепти /в случая за сладкиши/. Това допринася за овеществяване на емоциите без да битовизира спектакъла, напротив, изчиства емоционалното до блясък.
Мисля, че самата публика би усетила красотата и вкуса на любовта в този спектакъл, защото е явно, че ще има и други възприятия освен зрителни и слухови.
В експериментите на Елица Матеева това, което се вижда ясно, е огромната й любов към театъра. Тя е всеотдаен човек, работи с деца и възрастни, кипи от идеи, и има силите да ги осъществява. Смятам, че "Седем приказки за любовта" ще бъде празник за зрителя, без значение от възрастта му. Проектът има за цел /според мен/ да върне образът на красивото, на чистото и спонтанно чувство любов към първообраза му, защото той е доста изкривен днес в представите на младите хора. Този консуматорски свят, вгледан само в повърхността на нещата, може да се докосне до онази струна на душата, която кара поетите да пишат стихове - чистотата на чувствата.
И искам да завърша с нещо лично: Любовта наистина е като локум - всички го харесват, но малко умеят да го правят. Е, тук правенето на локум се превръща в изкуство.
Препоръчвам проекта на Елица Матеева да бъде подкрепен. Той наистина е нещо различно, но в най-добрия смисъл на думата. Мисля, че това е една стъпка в правилната посока. Нека театърът да бъде място без насилие и грозота.
С уважение
Мария Станкова
