„ОБИЦИ И ЗМИИ” – САМОТА В ПЪНКАРСКИ БЕСТСЕЛЪР
Случайно както ми се случва
напоследък открих дебютния роман на Хитоми Канехара „Обици и змии”. През 2003 той печели наградата „Субару”, а през 2004
престижната японска награда за литература „Акутагава”. Дълго след излизането си
книгата оглавява класациите по продажби в Япония-тиражът й надхвърля един
милион екземпляра. През 2008 г, един от най-интересните съвременни японски
театрални режисьори, известен с факта, че поставя със завидно постоянство
трагедиите на Шекспир Йокио Нинагава заснема филм по романа на Хитоми Канехара.
В него участват Юрико Юошитака в ролята на Луи, Кенго Кора в ролята на Ама. От
трейлъра изградих предчувствие, че младите актьори добре се вмъкват в кожата на
аутсайдери- пънкари. „Обици и змии” е далеч от психологическо развитие на персонажите. Повече наподобява дневник от името на Луи- компаньонка по професия, изявила желание да направи пиърсинг на езика си. А също така и да й изгорят гърба с татуси на две митични същества: кирин и дракон. И ако вторият звяр е познат на родната аудитория, ще поясна, че киринът е еднорог, който е на почит не само в Япония. Луи, Ама и Шиба сан са особено трио. Влюбените пънкари и садистичният художник на татуси са в центъра на този роман.
Идеята за пиърсинга прераства в идея Луи да предаде змийска форма на езика си.На финала на тази история, обилно гарнирана с бира, ароматични пръчици, секс и насилие, Луи се сдобива със заветната промяна. Освен нея тя се сдобива и с трупа на своя любим Ама. Но пък и сама разбира кой е убиецът му. Шиба сан е другият полюс в романа-особняк, маниакален в живота, излъчващ парадоксални емоции, той е зрялата, но и луда антитеза на Ама. Странна е дружбата в тази групичка, странна и същевременно в нея за пореден път се открива онази пустота, така характерна за съвременния социум. Сякаш в Токио няма място за тези същества. Всеки от тях лекува живеенето си чрез болка-Луи се подлага на различни физически интервенции, Шиба сан чувства света чрез садистичен секс, а Ама е като скимтящо куче- кутре.
„Обици и змии” е хайку повест. Така усещам този роман, защото думите в него са като временно акустирали кораби. Уловили мига. Нищо в тях не вещае постоянство, освен физическата болка.Последната отегчено лежи върху страниците на романа, но в лежерността й има нещо симпатично. Когато езикът придобива змийската си раздвоеност, а киринът и драконът проглеждат, Луи придобива нова сетивност. Всеки предмет, докоснат от езика й се слива с тялото й.
„Спомних си думите му, че само Бог има право да променя човешкото тяло...Хм...е, в такъв случай ще трябва да стана богиня.” („Обици и змии”, превод Мая Милева, изд „Жанет-45”)
.
пп Това е опигиналната версия на рецензията, публикувана в новия брой на FORMALNO-17
