събота, 18 август 2012 г.

Найджъл Чарнок – ироничният чар на ексцентрика

танц: Найджъл Чарнок – ироничният чар на ексцентрика

публикувано в брой 18 на списанието за култура FORMALNO.COM

Научих за смъртта на неотразимия Найджъл Чарнок от сатус на приятел във ФБ. Отначало помислих, че някой се е пошегувал грозно, но после новината бе потвърдена в официалния му сайт. На първи август в хоспис „Свети Кристофър” (в Южен Лондон) на 52 г., наричаният от „Индипендънт” „поет на тялото и танцьор на думите” английски хореограф, почина от рак. Диагнозата му бе поставена този юни. През февруари, той гостува в София със спектакъла „Кабаре от град на град”.
Виртуозът на физическия театър е роден е през 1960 г. в Манчестър. Изучава три години актьорско майсторство, а след това се прехвърля в Лондонското училище по съвременен танц. „Никога не съм си представял, че ще танцувам пред публика или ще стана хореограф. Исках да упражнявам някаква социално ангажирана професия. После мои приятели ми казаха, че е „голяма работа” да се учи за драматичен артист и така от дума на дума, попаднах в Колежа по музика и драма в Уелс (Cardiff's Royal Welsh College of Music and Drama), а после и в Лондон”. През средата на 80-те години на миналия век името му, заедно с това на Лойд Нюсън, се свързва с DV8. За познавачите на физическия театър, това е една от най-популярните съвременни европейски формации, които и до днес правят страхотни зрелища, коментиращи важни социални проблеми. 6 години по-късно Чарнок напуска компанията, не се чувства уютно в разрастващото се шоу около нея: „Когато нещата станаха толкова шумни и започнаха да изискват огромни усилия като организация и бизнес, реших да се оттегля. Просто съм привърженик на по-скромните събития, които не те задушават”, обяснява той професионалния си избор да се раздели с Лойд и останалите танцьори.През 1995 г. основава собствена танцова формация. Стилът „Чарнок” се утвърждава и придобива популярност с ексцентричните соло изпълнения. „Оne Dixon Road”, „Human Being”, „Hell Bent, Original Sin” и др. Те привличат публиката заради естетската колоборация между танц, драматургична основа, елементи на стенд-ап комеди, а със сигурност тези, които познават работата на англичанина не биха отминали и опитите му да пее по време на своите спектакли. Те са забавни, понякога иронията в тях е пиперлива, но винаги в качествени пропорции. Изящната му фигура, сама или с друг танцьор на сцената, излъчва магнетичност. Личностите се различават от тълпата по няколко признака: погледът им е особен, вдъхновяващ, позитивен, енергиен. Те живеят в този свят, за да превърнат живота ни в пир на духа, в специално тържество. С тях можеш да общуваш без притеснения, като с равен. Последната мисъл ме подсеща за кратък миг с Чарнок. Още не бях попаднала в НАТФИЗ, но вече пишех за локален вестник. По време на МТФ „Варненско лято”, танцьорът имаше пресконференция. Тогава, както вечно се случва, водещият срещите с артистите, журналистът Георги Тошев, се опитваше да обясни на местните културтрегери колко е важно и значимо присъствието на хореографа във Варна... Чарнок се появи весел, постоянно се шегуваше. Попитах го нещо, вече не си спомням какво, но той измисли някаква шега и всички изведнъж забравихме предварително зададените инструкции за величината на звездата... Защото тя, звездата, не се мислеше за такава. Днес, когато преглеждам стари негови интервюта в интернет, установявам, че и тогава във Варна, и сега, Чарнок се е съхранил. А това струва ми се е най-главното: да си искрен пред себе си.
„Винаги изследвам мястото, в което ще работя, ако ми се налага да пътувам. Подготвям се за страната и хората с месеци. Чета, изучавам техния бит, обичаи, история, музика. Ето защо, ако сравните работата ми в Унгария (бел.а. проектът „Революция” 2010) с този в Полша (бел.а. проект „Хепи”) ще откриете разликите. Разбира се тръгвам от някаква идея, описвам си я като в меню - подробно. След това изхвърлям излишното. Ръководя се от принципа, че всеки ден трябва да създавам минимум по една нова хореография. Опитвам се да мотивирам хората, с които работя да се чувстват не част от моята работа, а едно цяло. Моята работа, в процес и на сцената, е забавление. Казват, че нещата ми са повече забавление, отколкото проява на сериозност и задълбоченост. Ок, може и да съм смешник, обаче кое според вас е по-трудно: да депресираш зрителя или да го накараш да почувства лекота и полет в живота си? Според мен за второто се иска дарба. И извинявайте, но това артистът да се прави на сериозен и интелектуално неразбираем, е отегчително! Благодаря, няма нужда!”, споделя в интервю Чарнок.
Паралелно със своите изпълнения хореографът работи и с „Candoco Dance Company„. И тук отново настъпва пауза за адмирации към МТФ „Варненско лято”, защото тези неотразими танцьори с физически проблеми показаха, че са извънземни и на варненската сцена.

През периода 2002 – 2005 г. Найджъл Чарнок е артистичен директор на „Helsinki Dance Company”. В спектаклите му има любов, омраза, мир, те са за липсващите парченца от хармонията. Но каквото и да ни връхлети като енергия, на финала усещането е за наслада, за радостна възбуда, присъща на всяко емоционално общуване. Стилът „Чарнок” се характеризира с изобретателна импровизация, движенията в него идват от реалния живот, понякога са провокирани от физическите ни недостатъци. В този неотразим стил, доминира радостта от играта, възприемана като вид „споделяне” между хората.
"Има артисти, които се чудят как да оправдаят работата си за пред критици, медии. Наричат я концептуална или пък абстрактно изкуство. А аз наричам моите хореографии - нещо за забава... Не правя абстракции, а предлагам забавления, защото за мен животът е празник! Абстракциите са като меланхолията, досадни са ми. Виж, да забавляваш, ето това е велико, нали? Животът трябва да е наслада, радост! А на критиците, които ме оценяват така: „Ами, биват вашите неща, ама не са концептуални", отговарям: да се опитат да мотивират хората да изпитват радост от живота с критическото си писане...” (Найджъл Чарнок)