събота, 18 август 2012 г.

Pussy riot - Путин, мац, пис, пис

музика: Pussy riot - Путин, мац, пис, пис

специално за брой 18 на FORMALNO.COM, който излезе днес

Има нещо сбъркано в правосъдието на Путинова Русия! И въобще животът в повечето бивши социалистически държави продължава да е шеметно сбъркан. Има и изключения, но те не са предмет на моите разсъждения.
Рейтингът на тази Русия стремглаво върви надолу. Справка в проучване на авторитетната изследователска фирма „Пю рисърч сенчър” сочи, че за 2012 г. във всички западни страни образът й се е влошил. В САЩ - с 12 на сто (през 2011 година 49 процента от американците са имали добро мнение за Русия, а през 2012 година - едва 37 на сто), в Испания - с 10 процента, във Великобритания - с 12, а във Франция със 17 процента. В контекста на тези изследвания казусът „Pussy riot” е действително любопитен.
Февруарската акция от т.г. на пънкарките „Pussy riot” в московския храм „Христос Спасител” възприемам като наивен и не чак толкова оригинален артистичен жест срещу Путинова Русия. Осъществен в едно по-специално място, което според религиозната православна доктрина е забранено за жени. Амвон в храм - чудо голямо! В песента на групата става дума за молитва. Иска се от Богородица Путин да напусне политическия пейзаж. Момичетата пеят за нещо, което всеки желае. Да уточним: всеки разумен човек. Дали ще е ЧЕРВЕНИЯТ ПЛОЩАД или АМВОН на църковна обител, пънкарките са избрали най-чувствителните зони за руснака върху които, ако ритнеш, току-виж го събудиш от дълбок мечи сън. „PUSSY RIOT” – акцията е като „изакване” върху тези символи. Поради този факт, три „девойки”, лидерки на пънк бандата, са в джендема от февруари насам, че отнесоха и двугодишна присъда.
Следя пледоариите на обвинението и защитата. За обвинението сякаш времето е спряло. Неговите доводи са излезли от шкаф с нафталин. Формулировката им е като от кинопреглед, посветен на другаря Сталин. И сега вместо да вдигнем будьоновки с надслов „За РОДИНУ, ЗА СТАЛИНУ!”, може би ще сменим името на бащицата с това на Путин? Прокуратурата поиска от съда ефективна присъда, лишаване от свобода в размер на три години с обяснението: „Действията на съучастничките ясно показват религиозна омраза и ненавист”. В заключителното си слово, държавният обвинител Алексей Никифоров казва: „Използване на псувни в църква е обида за Господ!”. Аз пък си мисля, че Никифоров първо трябва да попита Господ, дали Бог се обижда от псувни, преди да констатира нещо от негово име...

Акцията на „PUSSY RIOT” за някои е вид медиен шум, добре скроен PR, а за такива като мен е повод за тъжни размисли. Какво може да ни извади от равновесие, че да се стигне до подобен протест? Кога в България ще се случат такива акции? Ние, както и артистите, които се занимават с пърформанс, въпреки обичайното си мрънкане и недоволство, едва ли бихме стигнали до артистичната крайност на руските пънкарки. Защото ни липсва спонтанност, а и сме страхливи. Дори протестите срещу екологичните проблеми в България се случват с едно наум. С голямо удоволствие бих се „изакала” пред офиса на някой интелектуален капут- администратор, определящ културната стратегия на Варна. Като начало бих започнала с ТМПЦ. Само че какво би следвало от това? Подобни кръстословици май винаги стопират поривите ни... Междувременно, неизвестни активисти сложиха в навечерие на съдебното решение разноцветни качулки върху паметника на Съветската армия в София, които рано сутринта на 17 август (8.30 часа бяха свалени).
При „девойките” от „PUSSY RIOT” не е така. 24-годишната Мария Алехина е категорична: „Никой не може да ми открадне вътрешната свобода!”. Тя е четвърти курс студентка по журналистика в Москва, доброволец и активист в Грийнпийс. 30-годишната Екатерина Самучевиц е компютърен програмист, дипломиран специалист по фотография и мултимедии. 22-годишната Надежда Толоконникова е майка на 4 годишно момиченце и студент по философия в Московския държавен университет. Тя е известна и като участник в групата „Война”. Надежда и преди е „хулиганствала” според справките на руската милиция. В интернет има записи, които изгледах с интерес. Следователят разпитва Надежда с такава педантичност, та чак се изумих: „Вие пречиствате ли се в църква?” -отговорът е отрицателен, на което той възразява с: „Ама защо не се пречиствате?!”.
Живеем в 21 век! Време, в което имаме право да бъдем или да не бъдем! И вярата няма нищо общо с религиозните канони и ритуали. И Путин не е икона, под която държавността трябва да кръстосва пръсти! Той всъщност е съпричастен, защото лично заявява, че момичета не трябвало да бъдат наказвани строго. Кавалер-мужик!
Естествено акцията на тези лудетини не се харесва на хората с патриархално възпитание. Попаднах на изказване на народния артист на Русия Олег Хазманов, който категорично отсича: „Неудобно ми е да говоря за тях. Трябва да бъдат осъдени по бързата процедура! Щом са против Путин, да бяха излезли на улицата! А не в храма. Сигурно следващата им крачка ще бъде да поругаят нашите покойници над гробовете им в стил Хелуин! Вярващите са в шок! Къде е държавата?”
121 германски депутати се подписаха в защита на „Pussy Riot”. Зад тях застана и исландската певица Бьорк, която публикува в сайта си: „Като жена и майка категорично не мога да се съглася, че те са пратени в затвора заради подчертано мирен протест. Смятам, че руските власти трябва да ги пуснат, за да бъдат при семействата и децата си”. Досега подкрепа за групата изразиха много руски културни деятели и чуждестранни музиканти, включително: Мадона, Стинг, Пати Смит, The Who, Pulp, Faith No More, Franz Ferdinand,Pet Shop Boys, Пит Таунсенд, Джарвис Кокър , Нил Тенант, Peaches и др. И като нищо пънкарките може да станат лауреати на наградата за съвременно изкуство „Кандински”, защото техният молебен е финалист сред номинациите за „Проект на годината”.
Процес, родеещ се с методиката на Средновековието и общество, търсещо своите права чрез изкуството. Някои ще го приемат, други ще го отрекат. Спокойствие и само спокойствие, защото и това е ДЕМОКРАЦИЯ. На ход е Путин (правосъдието)!
Февруарската акция от т.г. на пънкарките „Pussy riot” в московския храм „Христос Спасител” възприемам като наивен и не чак толкова оригинален артистичен жест срещу Путинова Русия. Осъществен в едно по-специално място, което според религиозната православна доктрина е забранено за жени. Амвон в храм - чудо голямо! В песента на групата става дума за молитва. Иска се от Богородица Путин да напусне политическия пейзаж. Момичетата пеят за нещо, което всеки желае. Да уточним: всеки разумен човек. Дали ще е ЧЕРВЕНИЯТ ПЛОЩАД или АМВОН на църковна обител, пънкарките са избрали най-чувствителните зони за руснака върху които, ако ритнеш, току-виж го събудиш от дълбок мечи сън. „PUSSY RIOT” – акцията е като „изакване” върху тези символи. Поради този факт, три „девойки”, лидерки на пънк бандата, са в джендема от февруари насам, че отнесоха и двугодишна присъда.
Следя пледоариите на обвинението и защитата. За обвинението сякаш времето е спряло. Неговите доводи са излезли от шкаф с нафталин. Формулировката им е като от кинопреглед, посветен на другаря Сталин. И сега вместо да вдигнем будьоновки с надслов „За РОДИНУ, ЗА СТАЛИНУ!”, може би ще сменим името на бащицата с това на Путин? Прокуратурата поиска от съда ефективна присъда, лишаване от свобода в размер на три години с обяснението: „Действията на съучастничките ясно показват религиозна омраза и ненавист”. В заключителното си слово, държавният обвинител Алексей Никифоров казва: „Използване на псувни в църква е обида за Господ!”. Аз пък си мисля, че Никифоров първо трябва да попита Господ, дали Бог се обижда от псувни, преди да констатира нещо от негово име...
Акцията на „PUSSY RIOT” за някои е вид медиен шум, добре скроен PR, а за такива като мен е повод за тъжни размисли. Какво може да ни извади от равновесие, че да се стигне до подобен протест? Кога в България ще се случат такива акции? Ние, както и артистите, които се занимават с пърформанс, въпреки обичайното си мрънкане и недоволство, едва ли бихме стигнали до артистичната крайност на руските пънкарки. Защото ни липсва спонтанност, а и сме страхливи. Дори протестите срещу екологичните проблеми в България се случват с едно наум. С голямо удоволствие бих се „изакала” пред офиса на някой интелектуален капут- администратор, определящ културната стратегия на Варна. Като начало бих започнала с ТМПЦ. Само че какво би следвало от това? Подобни кръстословици май винаги стопират поривите ни... Междувременно, неизвестни активисти сложиха в навечерие на съдебното решение