“Отчуждение” - живеем в маркетингов Холокост

 от новия брой 19 на FORMALNO!!!
"Никога не съм изпитвал толкова дълбоки чувства едновременно: да бъда така отчужден от себе си и същевременно толкова присъстващ в света". Така екзистенциалистът Албер Камю определя дефинитивно с едно изречение диагнозата на обществото ни. Неговата болест е отчуждение и независимо че Камю отдавна не е на мода, а екзистенциализмът не буди подобаващо любопитство у подрастващите гимназисти, както бе по мое време, отчуждението е повсеместно, глобално и тотално.
"Отчуждение" е заглавието на американски филм, с участието на интересни и известни актьори (Джеймс Кан, Люси Лию, Мариша Гай Хардън, Кристина Хендрикс и др.), в който камерата сякаш е попаднала в ръцете на любител току-що хванат от улицата. В главната роля на учителя по заместване Хенри Брат е Ейдриън Броуди. Актьорът винаги прави впечатление с перфектните си изпълнения. И тук, по подобие на "Пианистът" от 2002 (реж. Р. Полански), постига катарзисен трагизъм. В основата на лентата са отношенията между учители и ученици. Но "Отчуждение" е доста по-различен от множеството филми, посветени на подобна проблематика

В него се съчетават елементи от анимация, фотография, а структурата му е като монологичен дневник за ежедневието на Хенри Брат. Около художествения му образ се наслагват кадри от документални интервюта на реални учители. Последните си признават, че никога не са предполагали, че ще се занимават с тази професия или както казва един от тях: "Като млада си мислех, че това е кофти късмет - да работиш като учител. Познатите ми казваха, че ще станат всичко друго, каквото и да е... дори овчари, само да не работят това".
Всички в определен момент вярваме, че можем да променим света, че можем да бъдем като фар, като светло напътствие за малките, но животът се оказва сложно и различно място. Така и персонажът на Броуди предпочита да не се обвързва постоянно с едно училище. Носи му се славата на "най-добрия учител по заместване в околността". Школото, в което ще преподава английска литература, се слави с ниските си показатели. Те пък са повод да паднат цените на недвижимите имоти в квартала, заради гамените-ученици. Така и образованието се превръща в част от маркетинговия Холокост на съвременната икономика. На хлапетата им е скучно. Никой или нищо не е в състояние да ги увлече, затова на учителите по заместване им се вменява като основна грижа до появата на постоянния възпитател, поне да организират дисциплината в клас... Брат попада сред хаоса на образователната система и уморените си колеги. Животът е автомат, в който момичетата са "тъпи кучки", а слабите момчетата "духачи".
Училището и градът се редуват с поезия - грубата, натурална поезия на даскала, който след работа обикаля кварталите и събира картини от живота в думи. Така след поредното посещение в болницата (където страдащият от деменция дядо на Хенри Брат прекарва остатъка от дните си), учителят ще се запознае в автобус с малолетната проситутка Ерика (Сами Гейл). Ще я прибере у дома си, за да се погрижи за нея като добър самарянин. И ако отначало Ерика се възползва по най-неподходящия начин от гостоприемството като води в дома му клиенти, на финала на тяхната среща, тя е друга личност.
Защо Хенри Брат е добър? Защо има отношение? Защо се грижи за другите? Той е чудак-аутсайдер, прави го без да очаква благодарности. Най-лошото в работата на учителя е, че никой не се сеща да каже: "Благодаря". Днес родителите заслужават да бъдат тествани преди да станат такива, защото за тях ДЕТЕТО е вид тежест, бреме, парче месо, робот на неовладяни лични, болестни амбиции. То е като персонажа Мередит (Бети Кай) - пълно момиче, което получава упреците на властния си баща, подигравките на съучениците си, дори Брат не й дава надежда. Затова самоубийството й е като ритуал - консуматорски ритуал с отровно кексче, изработено за училищна продажба.
Режисьорът на филма Тони Кай, е английски актьор, сценарист, музикант и художник. Зад гърба си има и видеоклипове на известни рок групи като: "Soul Asylum" ("Runaway Train"), Red Hot Chili Peppers (Грами за "Dani California"), "What God Wants" на Roger Waters и др. През 1998 г. снима с Едуард Нортън и Едуард Фърлонг "Американска история - X", филм посветен на неофашизма в Щатите.

"Отчуждение" е със завидна фестивална биография: Сао Паоло - награда на публиката, Международен фестивал в Токио 2011 - за най-добър чуждестранен филм, от фестивала във Валенсия - приз на публиката и Гранд При, фестивал в Уудсток награда Маверик за режисура и др. Предричам, че ще си тръгне с някое и друго отличие и от МФФ "Любовта е лудост" във Варна, най-вече заради изпълнението на Броуди. Лентата е част от официалната конкурсна селекция на феста. Може да го видите на 1 септември, от 20 часа в зала 1 на Фестивален комплекс.