вторник, 4 септември 2012 г.

Рапорт за Ксения Раппопорт

Рапорт за Ксения Раппопорт

 от новия брой на FORMALNO
Отдавна ми се искаше да пиша за Ксения Раппопорт. Само че повод все нямаше, пък и ще кажат: „авторът е пристрастен към руските актриси, а за българските все няма време!”. Имам, но уви, обитавам твърде провинциална губерния, та от местните артистки ръцете не ми се изпотяват, сърцето ми не тупка като на влюбен и страдащ Вертер, какво да направя. Изходът: да сменя актрисите и/или губернията?
Ксения Раппопорт е интересна. Има нещо особено в осанката й, в начина, по който се движи и произнася думите. Може да бъде забавна, но винаги с дистанция. Добре се вписва под кожата на аристократ, изследовател, интелигент, но може също така да изиграе и ловка престъпничка.
Родена е в годината на автора на рапорта, та дори и под зодиакалния знак на словослагателя – овен. На читателя предполагам вече му е ясно, че госпожа Ксения Раппопорт се е уредила с място във FORMALNO чрез шуробаджанашка практика, така характерна за местните географски ширини. Родителите й са интелигенти от средната класа: бащата е архитект, а майката - инженер. Едва 16 годишна Ксения прави дебют в руското кино. Завършила е Държавната академия по театрално изкуство в Санкт Петербург през 2000 г. и непосредствено след дипломирането си е поканена да постъпи в трупата на Малий театър, където играе и до днес. Изиграла е в киното 34 роли. И тъй като според вдъхновителя на превъплъщението Станиславски „няма малки и големи роли, има малки и големи артисти”, то актрисата обект на рапорта, определено е ГОЛЯМА!
Европейското кино обръща особено внимание на нашия обект през 2006 г., когато тя участва във филм на Джузепе Торанторе „Непознатата”. Печели награда на италианската киноакадемия „Давид на Донатело” за най-добра женска роля. Три години по-късно „Двоен час” (италианска кинопродукция) й носи приз от фестивала във Венеция отново за женска роля. В този наситен с мистерии криминален трилър, Ксения играе имигрантка от екс соцстрана, която в обикновения живот е камериерка, но всъщност е изключителна престъпничка. Лентата задържа вниманието, но ако трябва да я сравним с руския „Юриев ден” (2008) на режисьора Кирил Серебренников, си е тотален айран. В него актрисата играе известна оперна певица (Люба), която пристигайки в родното си градче внезапно изгубва сина си и гласа си. Започват да й се случват странни неща, а и градът, и обитателите му, са сякаш излезли от роман на Достоевски - изтерзан ландшафт. Ксения прави изключително сложна и многопластова роля, наситена с полюсни емоционални диапазони. На финала Люба изоставя биографията си и постъпва в местния църковен женски хор. От този филм актрисата обогатява наградния си фонд с още няколко отличия, сред които „Бял слон”, „Золотой орел” и от фестивала „Московска премиера”, все за най-добра женска роля.
Месец преди започването на 20-ото юбилейно издание на МФФ „Любовта е лудост”, авторът на настоящия текст „се запозна” със селектирания в официалната състезателна програма руски филм с участието на Ксения Раппопорт „Два дни”. Рапортуващият счита, че има смисъл да се гледа тази романтична комедия, в която освен обектът на нашето изследване, участва и Фьодор Бондарчук (синът на руския режисьор Сергей Бондарчук). Двамата играят под инструкциите на Дуня Смирнова, а сценарият е писан специално за актьорския дует. Снимките се осъществяват в близост до Москва. На фестивала „Кинотавър” през м.г. „Два дни” бе определен като филм-откритие. Лентата е пример за типичен мейнстрийм, в който има и любов, и парадокс, и забавни моменти. Персонажът на Ксения е музеен уредник, а на Бондарчук - зам.-министър. Идващият на проверка управник попада в културна институция, която трябва да бъде преустроена в бизнес парк. Музейните деятели посрещат на колене високите гости и така ги разхождат от стая в стая. Единствено Маша, вярна на идеалите си, отказва да се подчини на тази хореография. Поведението й не се нрави на управника, но постепенно се превръща в повод за любов. Бондарчук признава в интервю, че режисьорката забранила на него и Ксения да се сближават по време на снимките. Така че влюбване в реалността, практически не се осъществява. „Два дни” получава награда от „Прозорец към Европа”- 2011 г. и 5 номинации „Златен орел” за: най-добър филм, най-добра мъжка роля, най-добра женска роля, най-добра женска второстепенна роля (Ирина Розанова) и най-добра операторска работа (Максим Осадчий). Ксения играе в „Златно сечение”, заедно с най-чудната актриса на съвременното руско кино - Рената Литвинова.
Раппопорт се справя изключително с поставените й задачи и в театъра. За нея драматургията на Чехов е като руска рулетка - винаги остава жи
Раппопорт се справя изключително с поставените й задачи и в театъра. За нея драматургията на Чехов е като руска рулетка - винаги остава жива на сцената. Играла е в постановките на Лев Додин „Чайка” като Нина, „Вуйчо Ваньо” като Елена Андреевна, а на въпроси за какво мечтае, какво чете и какво й се играе, тя отговаря така: „За какво мечтая? Ами искам да се поразходя с някой делфин, но не в делфинариум, а в открития океан. Искам с вълните и делфините! Чета сценарии, предимно сценарии. Глупости, нарочно ви отговорих така, това е класическият отговор, който би ви дал популярен актьор. От десет години не чета сценарии. Честно, какво ми се играе ли? Мечо Пух! Или Платонов, ама не нещо от Платонов, а самият Платонов, да, авторът! А и се сещам за едно съвпадение - играе ми се Дон Кихот! Дори в академията като студенти се опитвах нещо да играя по Дон Кихот, но опитът бе незадоволителен....”
„Два дни” можете да гледате на МФФ „Любовта е лудост” на 4 септември от 20.00 часа в зала 1 на ФКЦ- Варна