Рапорт за Ксения Раппопорт

 от новия брой на FORMALNO
Отдавна ми се искаше да пиша за Ксения Раппопорт. Само че повод все нямаше, пък и ще кажат: „авторът е пристрастен към руските актриси, а за българските все няма време!”. Имам, но уви, обитавам твърде провинциална губерния, та от местните артистки ръцете не ми се изпотяват, сърцето ми не тупка като на влюбен и страдащ Вертер, какво да направя. Изходът: да сменя актрисите и/или губернията?
Ксения Раппопорт е интересна. Има нещо особено в осанката й, в начина, по който се движи и произнася думите. Може да бъде забавна, но винаги с дистанция. Добре се вписва под кожата на аристократ, изследовател, интелигент, но може също така да изиграе и ловка престъпничка.
Родена е в годината на автора на рапорта, та дори и под зодиакалния знак на словослагателя – овен. На читателя предполагам вече му е ясно, че госпожа Ксения Раппопорт се е уредила с място във FORMALNO чрез шуробаджанашка практика, така характерна за местните географски ширини. Родителите й са интелигенти от средната класа: бащата е архитект, а майката - инженер. Едва 16 годишна Ксения прави дебют в руското кино. Завършила е Държавната академия по театрално изкуство в Санкт Петербург през 2000 г. и непосредствено след дипломирането си е поканена да постъпи в трупата на Малий театър, където играе и до днес. Изиграла е в киното 34 роли. И тъй като според вдъхновителя на превъплъщението Станиславски „няма малки и големи роли, има малки и големи артисти”, то актрисата обект на рапорта, определено е ГОЛЯМА!
Европейското кино обръща особено внимание на нашия обект през 2006 г., когато тя участва във филм на Джузепе Торанторе „Непознатата”. Печели награда на италианската киноакадемия „Давид на Донатело” за най-добра женска роля. Три години по-късно „Двоен час” (италианска кинопродукция) й носи приз от фестивала във Венеция отново за женска роля. В този наситен с мистерии криминален трилър, Ксения играе имигрантка от екс соцстрана, която в обикновения живот е камериерка, но всъщност е изключителна престъпничка. Лентата задържа вниманието, но ако трябва да я сравним с руския „Юриев ден” (2008) на режисьора Кирил Серебренников, си е тотален айран. В него актрисата играе известна оперна певица (Люба), която пристигайки в родното си градче внезапно изгубва сина си и гласа си. Започват да й се случват странни неща, а и градът, и обитателите му, са сякаш излезли от роман на Достоевски - изтерзан ландшафт. Ксения прави изключително сложна и многопластова роля, наситена с полюсни емоционални диапазони. На финала Люба изоставя биографията си и постъпва в местния църковен женски хор. От този филм актрисата обогатява наградния си фонд с още няколко отличия, сред които „Бял слон”, „Золотой орел” и от фестивала „Московска премиера”, все за най-добра женска роля.
Месец преди започването на 20-ото юбилейно издание на МФФ „Любовта е лудост”, авторът на настоящия текст „се запозна” със селектирания в официалната състезателна програма руски филм с участието на Ксения Раппопорт „Два дни”. Рапортуващият счита, че има смисъл да се гледа тази романтична комедия, в която освен обектът на нашето изследване, участва и Фьодор Бондарчук (синът на руския режисьор Сергей Бондарчук). Двамата играят под инструкциите на Дуня Смирнова, а сценарият е писан специално за актьорския дует. Снимките се осъществяват в близост до Москва. На фестивала „Кинотавър” през м.г. „Два дни” бе определен като филм-откритие. Лентата е пример за типичен мейнстрийм, в който има и любов, и парадокс, и забавни моменти. Персонажът на Ксения е музеен уредник, а на Бондарчук - зам.-министър. Идващият на проверка управник попада в културна институция, която трябва да бъде преустроена в бизнес парк. Музейните деятели посрещат на колене високите гости и така ги разхождат от стая в стая. Единствено Маша, вярна на идеалите си, отказва да се подчини на тази хореография. Поведението й не се нрави на управника, но постепенно се превръща в повод за любов. Бондарчук признава в интервю, че режисьорката забранила на него и Ксения да се сближават по време на снимките. Така че влюбване в реалността, практически не се осъществява. „Два дни” получава награда от „Прозорец към Европа”- 2011 г. и 5 номинации „Златен орел” за: най-добър филм, най-добра мъжка роля, най-добра женска роля, най-добра женска второстепенна роля (Ирина Розанова) и най-добра операторска работа (Максим Осадчий). Ксения играе в „Златно сечение”, заедно с най-чудната актриса на съвременното руско кино - Рената Литвинова.
Раппопорт се справя изключително с поставените й задачи и в театъра. За нея драматургията на Чехов е като руска рулетка - винаги остава жи
Раппопорт се справя изключително с поставените й задачи и в театъра. За нея драматургията на Чехов е като руска рулетка - винаги остава жива на сцената. Играла е в постановките на Лев Додин „Чайка” като Нина, „Вуйчо Ваньо” като Елена Андреевна, а на въпроси за какво мечтае, какво чете и какво й се играе, тя отговаря така: „За какво мечтая? Ами искам да се поразходя с някой делфин, но не в делфинариум, а в открития океан. Искам с вълните и делфините! Чета сценарии, предимно сценарии. Глупости, нарочно ви отговорих така, това е класическият отговор, който би ви дал популярен актьор. От десет години не чета сценарии. Честно, какво ми се играе ли? Мечо Пух! Или Платонов, ама не нещо от Платонов, а самият Платонов, да, авторът! А и се сещам за едно съвпадение - играе ми се Дон Кихот! Дори в академията като студенти се опитвах нещо да играя по Дон Кихот, но опитът бе незадоволителен....”
„Два дни” можете да гледате на МФФ „Любовта е лудост” на 4 септември от 20.00 часа в зала 1 на ФКЦ- Варна