“Тe”- забранено за пуритани!
“Тe”- забранено за пуритани!
„Проституцията е като пушенето. Когато започнеш - няма край.”. Това е реплика на Алишя от филма „Те”, който може да видите в официалната конкурсна програма на МФФ „Любовта е лудост”. Пиша специално за него независимо, че и други заглавия от състезателната част будят интерес, защото реших, че филмът заслужава внимание поради няколко причини. Основната е, че актрисата Жулиет Бинош, вероятно ще е една от онези, за които уважаемото жури ще се чуди дали да награди. Тази година освен нея, конкуренцията за женски артистичен приз ще мине през няколко ленти. Следете ги, защото наистина има какво да се види. Втората причина, поради която съм фен на този филм, е че той има социален аспект на осмисляне. Правен е с презумпцията да изследва проституцията като професия при студент(к)ите. Третата причина е режисьорът. Това е полякинята Малгожата Шумовска, която за своите 39 години вече има изключително добри филмови попадения. А и не е малко да си съпродуцент на „Антихрист” на умопомрачителния гений Ларс Фон Три(е)р, нали?
Познавам зрители, които не харесват Жулиет Бинош, всъщност френското кино като цяло. О`К. Проблемът с личните фрустрации към тази кинематография си е интимно техен, но аз не мога да си затварям очите пред качествените артефакти. Затова си позволявам да коментирам тази естетски направена лента, която донякъде ще напомни на специалистите за „Интимност” (реж.Партис Шеро). Но за разлика от него тук суровостта при снимането на сексуалните сцени е омекотено с присъствието на актрисите. Освен Бинош като Ана, участва полската млада звезда Джоана Кулиг (в ролята на Алишя) и Анаис Демустиер като Шарлота.
Струва ми се, че заглавието „Elles” е и вид игра на думи, защото Ана пише статия за женското списание „Еlle”. Филмът тръгва с порнокадри, които журналистката наблюдава, изслушвайки отговорите на своите героини. Шарлота и Алишя й разказват как са попаднали в „занаята”. Всяка от тях е студент. Алишя идва от Полша в Париж, остава без квартира и багаж, защото хазаинът й иска да я... И ако лентата започва от историите на двете момичета, постепенно и без да усетим тези разкази коментират живота на Ана - омъжена, с две деца и добре обезпечен съпруг. Дотук добре, но тя не е щастлива. Попадайки в живота на другите, тя осъзнава ограничеността на мястото, хората, обществото, в което всички се усмихват, говорят интелигентно, консумират вино и стриди, а във вътрешността си остават кухи. Нещо липсва. Едно обикновено докосване, например.
Допадат ми движенията на камерата, понякога сякаш оставена в ръката на оператора-дебютант. На моменти изображенията са като неумел репортаж (танцът на Алишя и Ана), но за сметка на това кадрите със секс може би ще ви накарат да се изчервите, особено онзи с една бутилка. И макар че в „Те” режисьорката не ни е спестила и момент на насилие, харесвам начина, по който тя разказва за проституцията - през своеобразно кулинарен ритуал. Сцените се редуват с готвенето на Ана, с приготвянето на храна за гости и домакинството. И всичко това е гарнирано с музика на класици: Вагнер, Малер, Вивалди, Хендел, Шопен. Защо не?
„Те” бе показан на различни фестивали тази година, а режисьорката е номинирана за предишни свои филми от кинофорумите в Локарно, Тесалоники, Гент, Сънданс.
По време на първата прожекция на феста в Трибека Малгожата Шумовска обяснява: „Моите героини не мислят за себе си като проститутки, а като жени подаряващи нежност на мъже, които изглеждат скучни. Исках да направя филм за сексуалността, но в началото нямах тема. Срещнах френската продуцентка Мариане Слот - тя бе почнала някакъв проект по темата за проституиращи студентки. Установи се, че иска да заснеме филм по него. В началото се срещахме с момичета, работещи това и така написахме сценария. Отне ни около 2 години. Има голи сцени, може да ви се сторят порнографски, но уверявам ви, че не са. И ако ме питате, както обичайно ме питат журналистите, какво е посланието на филма, ще отговоря така: нямам
послание! Задаваме ви неудобни въпроси за самотата в това съвременно общество, за сексуалността му. Отправям ги както към публиката, така и към себе си. Не се възприемам като морален съдник. Искам само докато гледате този филм да мислите, да разсъждавате...”
