“Аз съм ти”, кинопресечката между “Роман без заглавие” и “Адриана”
екран: “Аз съм ти”, кинопресечката между “Роман без заглавие” и “Адриана”
Филмът на режисьора Петър Попзлатев „Аз съм ти” имаше своята първа среща с варненската публика в рамките на МФФ „Любовта е лудост”. Макар и извън състезателната програма, той, в сравнение с наградения от фестивала български кинопродукт „Слънчево”, има повече добри страни, отколкото слаби. На първо място това е добрата драматургия, върху която екип от сценаристи е положил сериозни усилия. Двете литературни основи „Роман без заглавие” от Димитър Димов и „Адриана” от Теодора Димова са провокирали нова история именно чрез нов език, този на киното. И тя е съвършено различна, трета версия на „видяното” от литературата.
Начинът на ситуиране на камерата също не е лишен от вкус. Решението цветно - черно-бяло има своята логическа връзка, защото миналото през погледа на съвременниците е повече цвят, а делникът ни сякаш е лишен от тази палитра. В него няма място за нюанси и тонове. Това, разбира се, е моя интерпретация. С радост тук-там разпознах и актьори от трупата на Варненския театър, макар записали минутно присъствие върху лентата. Жанет Спасова бе любопитна находка за мен, защото съм слушала легенди за работата й като актриса преди повече от 20-ина г. на българска сцена. Играта й повече ми допадна в черно-бялото решение. Някак си бе по-вярна на времето, макар че то отдавна изневерява на нейния персонаж, Адриана.
Историята на едно тяло и една душа през годините, грехопадението и възможното пречистване, вероятно това са въпросите, които са вълнували екипа, докато е създавал „Аз съм ти”. Филмът на моменти е с доста претенциозен естетически вкус, но при всички случаи е нещо, което напоследък не е характерно за родната кинематография. Ирмена Чичикова, Ованес Торосян, Владимир Пенев са другите актьори, които задържаха вниманието ми. За съжаление очаквах повече от Деян Донков и Захари Бахаров, малкият екран и сериалите изтощават, но пък игралното кино не прощава - там щампите „лъсват” ярко и безвъзвратно.
И все пак „Аз съм ти” е интересен филм, заради интригуващата фабула и възможността да се потопим във времена, когато българската бохема е създавала изкуство, имала е принципи и е вярвала в мисията на артистичното. За разлика от днес…
