понеделник, 29 октомври 2012 г.

“Нощна пеперуда” изгоряла на пламъка на свещта

23 брой на FORMALNO.COM


сцена: “Нощна пеперуда” изгоряла на пламъка на свещта

Някъде в „края на глухата равнина, където вятърът вие като звяр”. Начало. Студ. Ледове. Бяло. На плаца, върху който ще засвири най-странната и най-истинската музика родена в хаос, но поне извираща от вътрешния огън на изпълнителите, живеят войници. Там се случва нашата среща с войника Лебедушкин, събудил се като момиче. Коля вече е Наталия, която не може да живее без театъра, макар че е изгонена от Академията, поради дръзновението да определи режисьор (титуляр в преподавателското тяло) за бездарник.
Коля – Наталия е антитеза на света, в който властват правилата, насилието, войната. Тя е нощна пеперуда, в плен на неизлечима болест-страст, влюбена в театъра, изкуството, възвишеното, променяща завинаги статуса на другите. Променя го така, че трябва да плати със себе си. Така е с дразнителите! Системата убива различните.
„Нощна пеперуда” в НТ „Иван Вазов” от Пьотър Гладилин, под режисурата на Явор Гърдев, е изключително майсторско постижение. Заслуга за това имат и музиката на Калин Николов, сценографията и костюмите на Даниела Олег Ляхова. Нямаше да е същото и без участието на Михаил Билалов, Весела Бабинова, Христо Петков, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев. Струва ми се, че това е най-деликатната, мека, топла, но не и сантиментална работа на Явор Гърдев.
Драматургията гравитира между абсурдите на Кафка и копнежа по истинността в изкуството, изповядван от Трепльов в „Чайка”, съдържа и частица от казуса „Параграф 22”. Тя излъчва жестока констатация: не е време за изкуство. Днес романтиците ги разпъват, в случая повалят в цинков ковчег. Наталия (Весела Бабинова) успява да спечели за каузата на изкуството своя командващ полковник (Михаил Билалов). Двамата репетират „Отело”. И докато анализират невъзможната любов, в 5-та рота се появява злодеят, достоен да се нарече Яго, а именно капитан Багаев (Христо Петков). Научавайки се да чувства театъра, полковникът придобива друг образ, неприсъщ за коравия войник. Но тъй като театърът, и изкуството въобще, са глупости, трябва да им се сложи край чрез прилагане на характерната максима: „има човек - има проблеми, няма човек...”В буквалния и в преносния смисъл Коля-Наталия извървява заедно с полковника своеобразен катарзис. През нощта те репетират „Отело”.
Драматургията гравитира между абсурдите на Кафка и копнежа по истинността в изкуството, изповядван от Трепльов в „Чайка”, съдържа и частица от казуса „Параграф 22”. Тя излъчва жестока констатация: не е време за изкуство. Днес романтиците ги разпъват, в случая повалят в цинков ковчег. Наталия (Весела Бабинова) успява да спечели за каузата на изкуството своя командващ полковник (Михаил Билалов). Двамата репетират „Отело”. И докато анализират невъзможната любов, в 5-та рота се появява злодеят, достоен да се нарече Яго, а именно капитан Багаев (Христо Петков). Научавайки се да чувства театъра, полковникът придобива друг образ, неприсъщ за коравия войник. Но тъй като театърът, и изкуството въобще, са глупости, трябва да им се сложи край чрез прилагане на характерната максима: „има човек - има пвбуквалния и Сладостта от играта ги опиянява все повече, пламъкът й е запален и някой трябва да изгори, да умре. Изкуството ни прави човеци, свързва ни с Бог, макар и за кратко. Тази крехка богоподобност и връзка със създателя, уви, я прекъсва реалният живот. В него са нужни не човеци, а зверове. Те оцеляват според изискванията на естествения подбор.
„Нощна пеперуда” е актуален и адекватен на съвременната родна действителност спектакъл. Постановка, с много театър в сърцето си. Представление, което си „играе” с текста на Гладилин така, както децата правят пясъчни дворци, а именно с лекота, с радост!
Дуетът - Михаил Билалов и Весела Бабинова, е ювелирно произведение на изкуството. В него има магия, има харизма. Весела Бабинова може да е млада актриса, но в „Нощна пеперуда” играе толкова добре, толкова честно, без флирт с публиката, че вкарва в джоба си доста актьори-„звезди”. Отдавна не бях наблюдавала подобно изпълнение от млад актьор, отдаден до максимум на емоциите, които завладяват персонажа.
„Нощна пеперуда” е различен спектакъл и заради танцовите изненади в него.Танцът в постановките на Явор Гърдев имаше своеобразната варненска сцена в „Калигула”, но тук хореографският тандем Виолета Витанова и Станислав Генадиев е развил в иронико-приказна трактовка сънищата, мечтите и финала от жизнения цикъл на войника-момиче. Работата им подарява на тази жестока история красота. Надскача грозното, уродливото в човешкото съзнание и рисува забравената чувствителност на заключеното подсъзнание. Последният танцов фрагмент, в който Отело и Дездемона изиграват степ-танго на смъртта, е достоен финал на тази хорър приказка.
Би трябвало човек да усеща таланта в себе си, би трябвало да живее, именно заради желанието да промени и развива света! Но днес талантите нямат значение. Днес е студено, бяло и сцената е гола, а пламъците са изпепелили последната „Нощна пеперуда”, заради една невъзможна любов. Заради театъра...