неделя, 14 октомври 2012 г.

киноюбилей: На среща с Кончаловски

киноюбилей: На среща с Кончаловски

от новия брой на ФОРМАЛНО

Поредната си артпровокация отправя критикът, режисьор и автор във „Формално” Елица Матеева, възпитаник на НАТФИЗ „Кр.Сарафов”. Всяка последна събота на месеца, тя ще провежда кратка лектория и прожекция, с които ще бъдат отбелязвани годишнините на звезди на седмото изкуство. Рубриката „Киноюбилей” ще стартира на 27 октомври с честване на руския режисьор Андрей Кончаловски (75 г.). До края на 2012-та представени ще бъдат японският режисьор и актьор Такеши Китано, и артистичен проект с участието на Тилда Суинтън.
Входът ще е свободен, а мястото - отдел „Изкуство” на РБ „Пенчо Славейков” - Варна.
Защо са необходими такива инициативи: „Струва ми се, че градът изпитва остра нужда от подобни срещи с киното, след като има претенцията да се назовава морска фестивална столица. Киното възниква като развлечение за народа, то е най-панаирското и най-булевардно изкуство. Като такова и до днес, то си осигурява лесно и интензивно общуване с публиката. Движещите се картинки се зараждат от желанието да се разкаже история с динамика. Като артист, за когото покоят е смъртоносно състояние, реших да се опитаме да създадем свой кино оазис. Нашият остров приема своите Робинзоновци в определен ден и час. Единствените условия са да обичате киното и да не се излежавате в събота сутрин!”, споделя Елица Матеева.

Първият, който ще бъде отбелязан подобаващо, е Андрей Михалков. Роден е на 20 август 1937 г. в Москва. Той е син на писателя Сергей Михалков и брат на режисьора Никита Михалков, но приема псевдонима Кончаловски по моминското име на майка си. Първоначално учи пиано в Московската консерватория, но през 60-те години започва да се интересува от кино. Запознава се с Андрей Тарковски и заедно пишат сценариите на „Валяк и цигулка” (1961) и „Андрей Рубльов” (1966).
През 1964 г. Андрей Кончаловски режисира първата си пълнометражна лента. Филмът му „Сибириада” (1979) постига успех на Фестивала в Кан, след който той емигрира в Съединените щати. Снима няколко филма в Холивуд, преди да се завърне в Русия през 90-те години.
75-годишнината му ще бъде отбелязана с прожекция на филма „Домът на глупците” (2002). Заснет е по действителен случай. Действието се развива на границата между Чечня и Ингушетия. Там нейде се намира забравен от управниците психодиспансер. Местните живеят в дух на позитивна медицинска практика, в която жени и мъже се хранят заедно, въпреки несъгласието на пациентката Вика. Най-добрата и напредничава обитателка на този дом, Жана (Юлия Висоцка), със своя акордеон се опитва да внесе любов и хармония в обичайното трудно ежедневие. Тя е неспокойна алтернатива на Амели Пулен, за която смисълът на живота е в любовта. Редовно сънува своя любим, рок изпълнителя Брайън Адамс - играещ себе си във филма. Лекуващият екип напуска болницата, а пациентите са оставени на произвола. Чеченци, а след това и руснаци, превземат психодиспансера. Последните издирват войник от предишната окупация. Жана и останалите преобличат мъжа и го трансформират в един от тях, като по този начин го спасяват от пленничество.
В тази динамична трагикомедия болните са нормалното, хуманно общество, защото не се ръководят от политически убеждения и милитаристични каузи. Болните разбират живота по време на война правдиво, защото той е „да правиш ново лайно всеки ден...” и наистина в тази действителност агресивната Вика е права: „Русия не отива на добре!”. „Домът на глупците” е метафора за безсмислието на съвременните политически страсти, сметки и интриги, в които жертва е малкият човек.
Награди и номинации:
2002 Бергенски международен кинофестивал - награда на журито;
2002 Номинация за награда „Ника” на Руската академия за кинематографично изкуство;
2002 Специална награда на журито на Венецианския кинофестивал;
2003 Награда УНИЦЕФ.