киноюбилей: Между света на куклите и хората с Такеши Китано

от новия брой на ФОРМАЛНО

65-годишнината на японския актьор и режисьор Такеши Китано ще бъде отбелязана в следващото издание на рубриката „Киноюбилей”. Тя се осъществява с любезното съдействие на отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна и Formalno.com. В лекторията на 24 ноември от 10.00 часа, посветена на един от най-енигматичните съвременни творци, ще се проследи творческия път на Китано. Водещата Елица Матеева ще анализира един от най-интересните му режисьорски филмови проекти - „Кукли”.
Такеши Китано е роден на 18 януари 1947 г. в Токио. Учи инженерство в престижния университет „Мейджи”. Не след дълго прекъсва следването си и започва работа като оператор на асансьор в луксозен нощен клуб. Програмата включвала освен стриптийз, но и комедийни скечове. Именно оттам започва кариерата на Такеши Китано (от скечовете, не от стриптийза). Първите уроци идват от комика Сензабуро, който го научава на доста неща за бизнеса. И когато един от редовните комици на клуба се разболява, познайте кой взел, че го заместил?

През 1970-та Китано основава заедно с приятеля си Кийоши Канеко комедийното дуо Two Beat. От там идва Beat Takeshi – прякорът, с който става известен през 1976 г., когато дуото се появява по телевизионните екрани в Япония. Шоуто се радва на небивал успех и Китано се превръща в един от най-популярните японски комици на 80-те години. Шегите в manzai шоуто „The Two Beats“ (бел.а. manzai е японският еквивалент на stand-up comedy монолозите), се харесвали заради острия тон и хапливия език, но след оплаквания от възмутени зрители, цензурата свалила Такеши от екрана. У нас режисьорът е известен най-вече със „Затоичи“ (най-големият му финансов успех до момента). През 2004 г. университетът „Мейджи” го награждава с почетна бакалавърска степен по инжинерство, 4 години след като е прекъснал обучението си.
„Кукли” 2002 (Dolls ) е определен от критиката като един от най-добрите филми на Такеши Китано. И вероятно има защо. На зрителя му е нужно известно време да се ориентира в историята. Всъщност – в историите. Филмът започва с представление на Бунраку, традиционния японски куклен театър. На сцената се развива трагична любовна история. Камерата приближава белите лица на нещастните кукли и неусетно от първата любовна история, която определя цикличността на филма, ни пренася в още две. „Кукли”, предизвиква истински културен шок. Обединението в една творба на последните постижения в областта на монтажа, цветовите решения, звука и пр. с поетичния киноезик, достоен за класици от ранга на Тарковски, Одзу, Бергман, смайва с новаторство, въздействащо изключително силно върху емоциите на зрителите.

„Кукли” е трагична приказка за невъзможността да избягаш от съдбата си. Тя е повече от сянка за човека. В трите паралелни истории персонажите жертват физическите си сетива, за да я омилостивят и да бъдат с любимото същество. Загубата на памет, зрение, минало и настояще са приношение в името на любовта. А тя съществува, макар и скрита за външния свят. Китано е сътворил изключително пътешествие, в което съвремието живее в мир с традициите и ритуалите. Само чрез пресичането им човекът продължава да вярва в смисъла на битието. Финалът на „Кукли” се дописва от зрителя, неговият жизнен опит или моментно светоусещане”, мотивира избора си да представи творчеството на Китано именно чрез тази лента, авторът на рубриката и модератор на събитието Елица Матеева.