събота, 15 декември 2012 г.

КИНО: „360”- кръговете на живота



КИНО„360”- кръговете на живота
 от последния брой на FORMALNO.COM-активиран на 8.12.2012
   За любителите на „Градът на Бог”, „Слепота”, „Вечният градинар” е знаково името на Фернандо Мейрелес. Един от най-успешните бразилски режисьори, носител на 45 международни кино отличия и над 30 международни номинации. Последното му предизвикателство е свързано с адаптация или по-точно e вид своеобразна интерпретация върху пиесата „Хоровод” от Артур Шницлер. За Шницлер Стефан Цвайк казва: "Този свят наистина би бил завинаги изгубен, ако един човек - Артур Шницлер - не го беше запазил за нас във всичките му форми и образи, с неговия дух и чувство... Всичко, което е било Виена на границата между двете столетия, всичко, което е било Австрия до рухването на империята, един ден ще може да бъде разбрано правилно само чрез Артур Шницлер, ще бъде назовано на неговото име”. И ако в пиесата му „Хоровод” от началото на миналия век еротиката и сексът играят танца между живота и смъртта, а зад персонажите му сякаш наднича д-р Фройд, то във филма на Мейрелес хороводът е нещо като визитка на понятието глобализация.
  Филмът „360” (2011) е изключително деликатна, стойностна кинематографична находка. Екипът е интернационален, а зад продуцирането на филма стоят Великобритания, Франция, Германия и Бразилия. Актьорският състав също е пъстър: Джъд Лоу, Антъни Хопкинс, Рейчъл Уайз, Жамел Дебуз, Питър Морган, Лусия Сипосова и др.
  Филмът използва идеята на оригиналната драматургична основа-герой от една ситуация да преминава в друга. Тук хронотопът обаче не е Виена от края на 19 и началото на 20 в, а навсякъде: Братислава, Париж, Феникс, Денвър, Виена, Рио.
  Началото на филма е със страна от бившия социалистически лагер, в която заради парите, търговията с плът превръща момичетата в анонимна „Бланка”, дефилираща между Изтока и Запада за по 500 евро на час. Нейният потенциален клиент е бизнесмен, който се завръща у дома, а там съпругата му изневерява с млад мъж. Последният е заловен в любовна измама от приятелката му. Тя го напуска и на път за Рио среща възрастен мъж, който издирва своята изчезнала дъщеря. И ето целият калейдоскоп от човешки съдби прави своя цикъл. На финала на последния градус от 360-те, Бланка събира парите от едно мафиотско куфарче, а сестра й открива любовта, така както описва живота една от историите: „Един мъдрец е казал:Ако намериш вилица на пътя-вземи я.”
  Защо трябва да гледаш „360”? За да осъзнаеш, че всичко е мимолетно и че е по-добре да си честен с чувствата-твоите и на близките си, отколкото да се превърнеш в жертва на компромиса. Ако вече си на „ТИ” с тези причини, друга основателна е : все по-рядко съвременната кинематография се изкушава да ни представя живота като пътуване, в което пасажерите си задават въпроси, търсят себе си в макрокосмоса от икономически трусове, престъпност и дефицит на човещина. „360” е глътка въздух сред океана от псевдо артистични кино полуфабрикати.
   Животът никога не е такъв, какъвто си го представяш, животът не е сметка от ресторант, не е билетче за никъде. Животът Е и затова си длъжен да минеш през всички 360 градуса, за да го приемеш. В противен случай няма да разбереш кога си живял!