преди и след "Българан е галант"-
Около 13 януари тези, които си спомнят биографията на родното кино се сещат за първата родна кинопрожекция, състояла се в салона на "Модерен театър" в София. Но преди "Българан е галант" (1915г.)комедия, режисирана от Васил Гендов и продуцирана от акционерно дружество "Модерен театър",в българското кино попадат и други герои и обстоятелства, които заслужават внимание. През 1897 г . в Русе, а после и в други градове, гражданите започват да се събират около афиши със следни любопитни съобщения: " Ново! Кинематографът-чудо на ХХ век" и срещу сумата от левче, зрителите се потопавят в онези кратки истории, дело на Братя Люмиер. Така и нашенци присъстват на "Закуска на бебето", "Полетият поливач", досущ като парижани реагират, когато влакът пристига на гара Сиота...
Името на Владимир Петков-буден роден пионер на кинематографското дело, може би не е познато за широката публика, но негов е първият биоскоп, с който се обикаля България, за да се организират прожекции. Петков посвещава 12 години от живота си на киното, а във Варна управлява кино "Независимост". В София пък той е инициатор на идеята да се създаде дружество наречено "Художествен театър" и така през 1919 става негов директор. Знаете ли, че документалното кино е известно на родната публика още през 1903 г.? Първите киноснимки от този период са дело на английския кореспондент Чарлс Райдър Нобъл. Той е доброволец в македонска чета и по време на Илинденското-Преображенското въстание снима като хроникьор събитията.Той симпатизира на въстаниците. През 1904 г. със своя кинематограф Нобъл прекосява България. Първо обикаля северната част: Враца, Видин, Лом, Русе, Разград, Варна, Шумен, а по-късно прави подобно пътешествие в южната половина. Пред стотици българи той дава кино представления, а те може би за първи път виждат на екран свои сънародници, пейзажи от България, пред очите им се случва новата история.
Александър Вазов, Райчо Алексиев, Борис Грежов, Петър Стойчев, Йосип Новак са част от важните имена за развитието на родното кино до настъпването на режима от 1944 г. и национализацията на киното през 1948 г. От 1948 г до началото на 90-те между партия, държава и киноразвитие може спокойно да се сложи знак за равенство, макар че родната кинорежисура има своите образци на безкомпромисни творчески търсения като тези на: Боян Дановски, Бинка Желязкова и Христо Ганев, Ирина Акташева и Христо Писков, Едуард Захариев, Любомир Шарланджиев, Христо Христов-списъкът с цeнзурирани и забранени филми на родни режисьори може да се разшири, но цитираните режисьори преживяват достойно ударите на тоталитарното управление.
През 90-те родното кино преодоля тоталитарното мислене, но пък изпадна в депресията на хаоса, неясната пазарна ситуация и криза. Икономическата криза и до днес диктува бита на родното кино и когато парите не достигат поради дефицит на бюджета, киното се огъва до краен предел, но по-важното е, че не се предава.
Трудно ми е да прогнозирам съдбата на киното ни през 2013 и неговите отличителни белези. Последното издание на фестивала "Златна роза" през изтеклата година показа, че съдбата по отношение на българските кино успехи е някак си по-скромна, независимо, че родният първенец - филмът "Цветът на хамелиона" (реж.Емил Христов) е посрещнат с положителни рецензии както от родната критическа гилдия, така и от чуждестранни специалисти имали възможност да видят дебютната лента на оператора Емил Христов на международни фестивали. Другите сравнително добри художествени проекти в контекста на показанато през 2012 г. са "Аз съм Ти" на режисьора Петър Попзлатев и "Сезонът на паламуда" на режисьора Людмил Тодоров. Останалите заглавия от конкурсния списък на "Златна роза" 2012 не провокираха с особен и различен, интересен и неповторим наратив от идеи. Разбира се "Златна роза" не е единственото фестивално събитие за родната кинематография, но покрай този фестивал винаги могат да се направят анализи върху цялостната ситуация в момента. Вероятно 2012 г е сполучлива година за някои автори, но не е най-добрата. Вероятно 2013 ще бъде още по-трудна, а може би и по-бедна. Но по-важното е, че ние обичаме българското кино, обичаме неговите творчески екипи и ако на големия екран нещата се случват по-бавно, то на малкия редовно се срещаме с любими български актоьори. Друг е въпросът до каква степен показаното е стойностно и какви са му кусурите?
Да си пожелаем поне 10 нови игрални български премиери за 2013, за да имаме поводи за писане.Както знаем критическите анализи се обезмислят, когато артефактът не съществува.
Елица Матеева
