неделя, 10 февруари 2013 г.

КИНО: "ФРАНКЕНКУЧЕ"- твоят верен домашен любимец


КИНО: "ФРАНКЕНКУЧЕ"- твоят верен домашен любимец

от бр. 29 FORMALNO
  След късометражната анимация на невероятния гений на анимационната детска готика Тим Бъртън от 1984 с название "ФРАНКЕНКУЧЕ", ето че най-после и по нашите ширини може да се забавляваме с фантазиите на Виктор и любимото му куче Спарки в 3Д-формат. Пълнометражният "ФРАНКЕНКУЧЕ" напомня в рисунъка си друга история на Тим Бъртън "БУЛКАТА-ТРУП" (2005), но и се отличава по оптимистичния си заряд. Разбира се прототипният роман на Мери Шели "Франкенщайн" и филмите около него не са най-веселите истории за деца. Но пък "ФРАНКЕНКУЧЕ" е забавен постмодернистичен жест, в който има от всичко по малко: мутиращи костенурки, научни експерименти, любов между домашни любимци, глуповат кмет на града, ужасни деца и учители- манияци...пъстър калейдоскоп от познати кодове, разпръснати в различни неочаквани развръзки.
  Малкият Виктор е самотно дете, отдадено на учението, физиката, химията и правенето на любителски филмчета. Освен Спарки, Виктор си няма друго приятелче. Спарки е най-милото кученце на света. Но внезапно лек автомобил прегазва Спарки и ето как се ражда идеята за съживяването на едно мъртво тяло, полазено от електричество. Покрай нарушаването на природните закони, се нарушава и логиката на всемира-страховит плъх, прилепоподобна котка и Годзила са част от заплахите за един уж напълно обикновен град. За озвучаването на главните персонажи, Бъртън е привлякъл актьорите Мартин Шорт,  Катрин О’Хара и Уинона Райдър. Любопитно е да се отбележи, че освен озвучаването на героинята Елса ван Хелсинг, Райдър се е съгласила да участва и в композирането на саундтрака на “Франкенкуче”, в партньорство с изпълнители като Керън О, Робърт Смит и членовете на бандата “Neon Trees”.
 
"Франкенкуче" е мила, поучителна история и ако си по-сантиментален, то навярно на финала й ще отрониш по сълзичка, заради прекрасния Спарки. В тази анимация притихналата любов се редува с бурни преживявания. И може би само във "Франкенкуче" родители и деца си помагат заедно, защото са винаги заедно.

“Франкенкуче” се отличава по това  че е много личен за мен филм. Не само повечето герои са базирани на учители и ученици от детството ми, но и самата история произтича от деня когато моето куче почина и аз бях принуден да приема факта, че то никога няма да бъде с мен отново. Всеки който е преживял загуба на куче знае колко тежко е чувството. В моя случай, а и знам че при много други хора е така, не ставаше дума просто за домашен любимец, а за приятел който е бил винаги до мен в продължение на години. И когато изгубиш този приятел, особено на детска възраст, се чувстваш все едно си изгубил роднина. Спомням си как исках някак си да го върна отново към живот и то да бъде винаги с мен. От това преживяване се роди идеята за “Франкенкуче”- разказва Тим Бъртън