неделя, 10 февруари 2013 г.

КИНО: Снежанка и седемте джуджета-бикоборци


КИНО: Снежанка и седемте джуджета-бикоборци

29 брой на ФОРМАЛНО
 След миналогодишните  американски филмови истерии по темата Снежанка, настъпи мигът на испанското кино. Пабло Бергер ("Torremolinos 73" 2003) засне в черно и бяло  своя версия за Снежанка. Лентата до този момент  има 4 фестивални награди и 48 номинации, сред които 19  в различни категории  "Гоя"(2013). "Blancanieves" ("Снежанка") освен, че е решена в цветови ескетизъм прави дълбок реверанс и на запазените образци от нямото кино. Стилистиката е бел епок, а георграфският хоризонт е Севиля.
  Антонино Вилалта е велик испански бикоборец, покосен от бик. Съпругата му присъства на фаталната тореадорска среща със съдбата и преждевременно ражда Кармен. Майката умира, съпругът е парализиран. В болницата Енкарна е медицинска сестра. Тя дочува, че Антонио ще остане богат вдовец, естествено като жена с вкус към лукса, Енкарна милосърдно започва да се грижи за екс-тореадора. По-късно става негова съпруга. А Карменсита след смъртта на майка си и баба си е нещо като Пепеляшка в имението на баща си, който не я е вижда с години.
 В испанската версия участват доста известни актьори: Марибел Верду като злата мащеха Енкарна, Даниел Хименес Качо като болния баща на Снежанка, Анхела Молина като бабата на Снежанка. Ролята на Кармен се изпълнява от две актриси Макарена Гарсия и София Ория. Премиерата на филма бе през септември 2012 на фестивалите в Торонто и Сан Себастиян.
 Кармен е спасена от едно джудже - бикоборец, което заедно със събратята си артисти се грижат за момичето. Горката е забравила самоличността си след като служител на злата мащеха се опитва да я погуби. Момичето страда от амнезия, за кратко разбира се... И тук има ябълка, но средствата са обезпечени с развитието на медицината през 20 век. Освен това Снежанка наследява професията на своя баща. Справя се с разярените бикове прекрасно-мушва им по едно острие между очите.
 Испанската "Снежанка" борави умело с клишетата, режисьорът успешно е създал една съвременна сюрреалистична приказка, в която се преплитат образи от киното на младия Бунюел, испанският  хумор и традицията на класическия разказ. Операторът Кико де Рика си играе със светлината като магьосник, а камерата е толкова добра, че ти се иска да си пейзаж от картината.
  "Снежанка" завършва със сълза. Тук липсва принцът- спасител. Но пък има влюбено джудже. Най-малкото открива момичето и й вдъхва живот. То я дарява с истинската целувка, докато тялото й е превърнато в най-голямата атракция на местния панаир. След целувката поне едно е ясно, светът на мумиите и мавзолеите е чуплив и крехък, а култът към личността, опакован в испанска патетика и страст  си е в реда на нещата. Вива, Снежанка!